— Много е лесно — избоботи Кел зад гърба му.
— По-добре така, отколкото както мислех да я отвлека довечера от абатството — отвърна Райлън. — Задръж си викингските инстинкти за друг път, Кел. И за друга мишена — добави той, без да сваля поглед от Джоана.
Когато тя се отклони южно от тях, подбутвана от поривите на вятъра, той взе решение.
— Чакай тук с другите. Аз сам ще посрещна нерешителната годеница.
Когато Кел се изсмя многозначително, Райлън свъси чело.
— Тя е невинно младо момиче. Дръж си задните мисли за себе си.
— Ако е толкова невинна, ти откъде ще знаеш какво да правиш с нея?
И обикновено мълчаливият Кел се отдалечи, подсмивайки се на собственото си остроумие.
Райлън пропусна покрай ушите си язвителния коментар на Кел, защото знаеше, че невинните девойки бяха непозната територия за него. По-скоро имаше влечение към омъжени благороднички, вещи в изкуството да забавляват мъжа и задоволяващи се със случайни приключения. Точно поради тази причина се ужасяваше от предстоящото си свързване с младата лейди Мерилин Кросли. Девиците не бяха неговата „област“. Но когато се метна на седлото, си спомни, че девицата, която сега бродеше из тресавището, бе успяла да събуди у него не само повърхностен интерес.
По дяволите, значи много дълго е стоял без жена, та сега да се разпалва при мисълта за една невинна девица. И освен това — почти монахиня. Щом се върнеше в Блекстън, веднага щеше да поправи това положение.
Продължи под дърветата към мястото, където Джоана най-вероятно щеше да му пресече пътя. Слезе от седлото и върза коня, а после се подпря на един бряст и зачака. Не сваляше поглед от Джоана, наблюдаваше я как безуспешно се опитва да оправи косата си, и се поизправи, когато тя се наведе и събра поли, за да ги затъкне в колана си. Сега можеше да върви по-лесно сред гъсто обрасналата ливада, но това изобщо не го интересуваше. Погледът му бе прикован към добре оформените й крака. Тънки глезени и стройни прасци. Колене с леки трапчинки. Не носеше чорапи, забеляза той, и още веднъж го обля нежелана горещина.
— Господи, проклет да съм! — изруга той под нос.
Това момиче няма ли чувство за приличие? Достатъчно лошо беше, че броди така незащитена през поля и гори, а отгоре на това така да се разголва — направо непростимо!
Напрегнат, сякаш му предстоеше да се хвърли в битка, Райлън тихо пропълзя напред. Още не виждаше лицето й, не само защото вятърът я духаше в гръб и развяваше косата й, но и защото го бе извърнала.
Още една безразсъдна грешка, кипна той. Върви из тъмната гора и никак не я е грижа дали е в безопасност. Внимава по-скоро да не се спъне, а не се бои, че някой злосторник може да се спотайва наоколо!
Предположението на Райлън беше вярно. Докато Джоана си пробиваше път през гъстите изтравничета и високите треви, наистина внимаваше да не се спъне. Вятърът така силно духаше в гърба й, че едва успяваше да върви достатъчно бавно, за да не политне. Още малко, помисли тя, като зърна дърветата пред себе си. Опита се да хване косата си с една ръка, но не успя, после се спъна в един камък и за малко не падна. Задъхана, отново погледна към дърветата, които се възвишаваха пред нея, но вместо облекчение усети внезапна тревога. Някаква висока фигура дебнеше под сенките на дърветата!
Джоана не спря, за да помисли. Беше мъж и не й се обади, когато го бе наближила. Само това й трябваше, за да изпадне в ужас. Извърна се, сякаш дяволът беше по петите й, и побягна към абатството и сигурността.
— Проклятие!
Ругатнята стигна до ушите на Джоана, увеличавайки страха й. Наистина я бе причаквал! Сега сигурно щеше да я последва!
Тя затича колкото можеше по-бързо — както никога преди не бе тичала. Но сега вятърът духаше срещу нея и я спираше. Усети изтравничетата да бодат кожата й. Сърцето й бумтеше в гърдите, дробовете й като че ли щяха да се пръснат. Но не преставаше да тича. Чуваше го да се приближава и преди да успее да се изплъзне от ръцете му, той я хвана.
Една желязна ръка се уви около кръста й. В един ужасен миг тя се намери повдигната от земята и притисната до нечии корави гърди. Макар че се бореше и риташе, изпаднала в дива паника, отчаяно опитвайки се да се освободи, той не я пускаше.
— Не — изпищя тя и се изви назад.
Главата й се удари силно в гърдите му и пред очите й се пръснаха искри, но мъжът забележимо отслаби хватката и тя инстинктивно се отдели от високата му фигура. Почти му се бе изплъзнала, но когато той посегна и я сграбчи, тя изгуби равновесие. С остър вик се строполи на земята и преди да успее да се опомни, той се хвърли върху нея.