— Никога няма да си променя намерението!
Джоана понечи да стане, но той в миг я сграбчи за китката. Макар тя да се дърпаше отчаяно, хватката му не отслабваше.
— Не правете нещата по-трудни, Джоана — предупреди я той, докато се изправяше.
Тя се надигна на колене, отдалечавайки се колкото им позволяваха преплетените ръце.
— Това, което говорите, е немислимо — изсъска тя разярена. — Не можете просто така да ме отвлечете. Няма да тръгна! Няма!
— Напротив, ще тръгнете. И един ден, когато бъдете подходящо омъжена и с дете в ръце, ще ми благодарите, че съм ви спасил от това нещастно място, малка сива гълъбице.
Джоана се взря в лицето му, виждайки изписана на него твърда решимост, и внезапно я връхлетя отчаяние.
— Можете да ме отмъкнете оттук — прошепна тя, отново задавена от напиращи сълзи, — но другото няма да ви се отдаде. Няма да се омъжа за някой ваш приятел. По-скоро ще се хвърля в морето!
Той смръщи чело, когато чу тихите й заканителни думи, и впи пламтящ поглед в нейния.
— И ще се изложите на адските пламъци? Не мисля така.
Той се изправи и ръката му стисна болезнено китката й. Без да обръща внимание на отчаяните й опити да се освободи, той я повлече към чакащия наблизо кон.
5
Джоана яздеше сковано, опитвайки се да избягва всякакъв допир с похитителя си. Бе настанена напряко пред него, седнала между бедрата му, преметнала двата си крака над неговия. Нямаше как да се отдръпне от него, но в яростта си не можеше да реагира другояче. Как смее да се отнася така с нея! Как смее да я дебне из засада, да я гони и да я влачи като някаква плячка!
Когато конят се заспуска по един стръмен склон, равновесието й се наруши и тя ахна. Ръката на Райлън я стисна по-здраво и не й позволи да падне, но тя не можа веднага да се изпълни с благодарни чувства към него. Ако не беше той, сега нямаше да седи на гърба на това опасно животно, страхувайки се за живота си. Ако не беше той, нямаше да тича из гората точно когато заплашваше да се разрази буря.
Когато конят отново тръгна с равномерен ход, Джоана се дръпна от Райлън, не желаейки да се опре на гърдите му, колкото и да бяха сигурни. Но той явно имаше други намерения. Хвана я по-здраво, притискайки я към себе си, и наведе глава към ухото й.
— Спокойно, милейди. Тази борба е безполезна, както и гневът ви.
— Вашият безумен план е безполезен. Наистина ли смятате да промените намеренията ми по този начин? Като ме откъснете от живота, който съм избрала?
— Избрали сте този живот, без да знаете какъв друг живот ви се представя. Искам само да разберете какви други възможности имате.
— Тогава си губите времето, защото никога няма да си променя намеренията. И ще трябва да ме върнете в „Света Тереза“, когато отвратителният ви план пропадне.
Той отмахна един объркан кичур коса от бузата й.
— Никога няма да се върнете в „Света Тереза“, Джоана. Приемете този факт и ще почнем много добре да се разбираме.
— Как ли пък не, да се разбирам с един убиец! — извика тя с глас, който трепереше колкото от ярост, толкова и от страх.
— Ще видим — отговори той хладно. — Скоро ще видим.
Когато стигнаха до мястото, където го чакаха неговите хора, Джоана се намери в ново затруднение. Как ще се справя сред тези безочливи мъже? Всички до един явно бяха ветерани от безброй битки и макар в погледите им да се четеше странна смесица от любопитство и неудобство, тя не хранеше надежди, че ще се застъпят за нея. Властта на Райлън над хората му бе неуловима, но несъмнена. Дори русият гигант, който като че ли нямаше равен на себе си по физическа сила, изглежда, одобряваше долната постъпка на господаря си. Ако той или някой негов другар усетеха поне мъничко вина или съчувствие към окаяното й положение, тя беше съвсем сигурна, че биха й се притекли на помощ.
— Ставайте, момчета. Имаме много левги път — подвикна Райлън, държейки я все така здраво.
— Да приготвя ли един от товарните коне, за да носи нашата… мм… нашата… ъ-ъ, да носи ездач? — изрече един посивял войник и хвърли кос поглед към застиналото лице на Джоана.
— Засега ще язди с мене. Щом отхвърлим малко път, може би ще й дам отделен кон.
— Предпочитам да яздя сама — изсумтя Джоана.
Макар никога, преди да не бе яздила кон, макар да се плашеше от тези големи животни, на драго сърце би яздила каквото и да е, само да се освободи от желязната прегръдка на сър Райлън.
— Днес няма значение какво предпочитате вие — прошепна й той на ухото.