— Не! — изпищя тя, стоварвайки се в калта, като с все сила се мъчеше да се отскубне с ръце и крака.
— Да! — дойде мрачният отговор. Той хвана ръката й и я изправи, обърна я към себе си и я задържа, вкопчил в раменете й железните си пръсти. — Разбери! Само още веднъж да направиш това, ще те накарам ужасно да съжаляваш, че си ме срещнала!
— Вече ужасно съжалявам! Съжалявам, че изобщо съм видяла очите на такъв подъл, непоносим тъмничар като вас! — изкрещя тя, изпаднала почти в безумие.
Не можейки да се освободи от стоманената му хватка, тя започна да рита и го бухна така силно в крака, че я заболя толкова, колкото навярно и него. Но това само го разяри още повече, той изригна една неразбираема ругатня, вдигна я и я метна на рамо.
Рамото му се заби в стомаха на Джоана и тя едва не издъхна. Той се обърна и тръгна с гневни, неравни стъпки, а тя висеше, преметната през рамото му с главата надолу, замаяна и дезориентирана, с паднала през лицето коса, от която не можеше да вижда.
— Пуснете ме долу! — завика тя, щом си пое дъх. Заблъска го гневно с юмруци по гърба, започна да рита и да се гърчи, макар че я беше страх да не падне с главата надолу.
— Стойте мирно! — прогърмя той, после подчерта думите си, като я тупна силно отзад.
Колкото беше бясна досега, това унизително действие съвсем я разяри. С решимост, родена от непоносимото оскърбление, Джоана напипа дръжката на сабята му и я дръпна от ножницата. Изведнъж се усети подхвърлена нагоре. Когато сабята падна от разтрепераните й пръсти, той я спусна на земята с лице към него и притисна ръцете й между себе си и нея.
— Предупредих ви! — изръмжа той с глас, натежал от заплаха.
— Поредната заплаха? — процеди тя, макар че трепереше от страх. — Какво по-лошо можете да направите от това, което вече сторихте? Може би ще ме набиете — изсъска тя презрително, борейки се да се освободи.
— По дяволите, ужасно се изкушавам да го направя!
Джоана ахна, уплашена от опасната нотка в ниския му глас.
Изведнъж съжали за глупавото си бягство, защото май щеше сурово да я накаже заради това. Държеше се възможно по-далеч от него, но гърдите й опираха в неговите. Вгледа се в потъмнялото му лице, наистина изплашена от това, което той можеше да направи.
— Ако ви набия, без съмнение още по-твърдо ще решите да ми избягате — продължи Райлън. После погледът му се плъзна по устните й и той леко се усмихна. — Толкова красива и толкова упорита. Но може би има по-добър начин да ви покажа, че е безполезно да се борите с мене.
Без никакво предупреждение ръцете му я вдигнаха високо, така че краката й почти престанаха да докосват земята и тя загуби равновесие. В същото време той се наведе и преди тя да разбере какво става, устата му плени нейната.
Не, извика тя в безмълвно отчаяние. Но бе твърде късно да го спре. Също като вандал мародер, на какъвто го бе оприличила, той се нахвърли върху нея и я помете с тази целувка, пренебрегвайки слабата й съпротива.
Ужас и гняв се бореха в нея, докато я целуваше. Тялото му бе твърдо и неподатливо, той безмилостно я превиваше назад. Устните му мачкаха нейните, овладяваха ги и замайваха главата й. Езикът му се плъзна по здраво стиснатите й устни. Той свали едната си ръка надолу и обхвана седалището й, а когато тя извика шокирана, езикът му навлезе в дълбините на устата й.
Това я накара да омекне. Страхът и гневът й бяха достатъчно силни, за да я крепят срещу нечуваното му нахалство. Но неочакваната ласка на езика му накара тези чувства да се пръснат по всички посоки. Тя бе обсадена по нов начин, за който не бе имала никаква представа… и не знаеше какво трябва да напрани. Не осъзнаваше, че той вече я държи по друг начин. Не чувстваше как устните му са омекнали, не осъзнаваше новото усещане, което се разливаше из нея. Само знаеше, че никой досега не я беше целувал и че сега разбира напълно Уина.
Устата му притискаше нейната, яростно търсейки да изтръгне някаква реакция. Езикът му влизаше и излизаше, галеше вътрешната част на устните й по възможно най-чувствения начин. Вече престанала да се бори, Джоана приемаше невъобразимите ласки, изпаднала в замайване. Някакви остатъци от здравия разум се опитваха да я предупреждават, но този слаб глас не можеше да се бори с милиардите усещания, които я връхлитаха. Сърцето й туптеше бурно, кръвта нахлуваше в главата й замайващо бързо, после веднага се оттичаше, за да се устреми някъде ниско в корема й. Из тялото й се разливаше топлина, изведнъж сетивата й се изостриха до краен предел. В миг тя започна да усеща всяко място, на което той я докосваше, и един нов страх се загнезди в нея.