Ръката му тръгна нагоре от седалището и стигна до тила й, докато другата я притискаше плътно до него. Когато устата му се откъсна от нейната и докосна бузата й, а после ухото, тя затрепери в ръцете му.
— Колко си сладка, Джоана — прошепна той дрезгаво в ухото й, докато тя едва си поемаше дъх. — Бих искал да вкуся още от тази сладост…
Отново плени устните й, но този път започна нежно да ги изследва и да ги омайва. Езикът му галеше ъглите на устата й, зъбите му нежно захапваха пълната й долна устна. И когато от нея се изтръгна слаб стон, той отново я целуна дълбоко, неговият език намери неопитния й език и предизвика у нея такива плашещи чувства, че тя се дръпна ужасена.
Стояха така в тъмната влажна гора. Ръцете му още я обгръщаха, но вече бе престанал да я целува. Настойчивият му поглед обаче бе също толкова интимен, колкото и всичко случило се досега, и Джоана извърна лице, невероятно смутена, докато той бавно я пускаше на земята.
Боже Господи, каква беше тази лудост! Но в корема й се надигаше топлина, която отричаше ужаса, изпитван от нея. Когато се изтръгна от прегръдката му, двамата мълчаливо се взряха един в друг. После, изплашена от всичко, което се бе случило между тях, Джоана се обърна и побягна към трепкащия огън.
6
Джоана лежеше на дебело легло от листа, увита в наметало за дъжд. Още беше тъмно; огънят бе догорял и само бледорозовото зарево на хоризонта подсказваше, че се зазорява. Наоколо се раздаваха слаби звуци — някакво дребно животно изскимтяваше зад дърветата, сова прелиташе ниско с почти безшумен размах на крилете, от време на време ветрец отърсваше по някоя капка от дърветата. Джоана не обръщаше внимание на тези звуци. Вслушваше се напрегнато в равномерното дишане на мъжете, спящи на полянката. И в далечния шум на морето.
Близостта на морето й изглеждаше спасителна. То можеше да я отведе у дома, дори да се наложеше да върви само покрай брега. А наблизо беше и Свещеният остров.
Тя бе лежала дълго будна в нощта, не можейки да заспи, не можейки и да избяга от бдителния поглед на своя пазач, и се мъчеше да намери начин да избяга от ужасния си похитител. Макар да беше сигурна, че ще може да намери обратния път към „Света Тереза“, знаеше, че няма начин да не тръгнат пак да я преследват. Трябваше й сигурно място, където да се укрие. Те, разбира се, щяха да предположат, че тя ще тръгне към Хорнзи. Ами ако потърси убежище на Свещения остров?
Беше ходила там само веднъж, и то толкова отдавна, че почти бе забравила за скривалището на малкия остров. Спомняше си само, че е близо до селото Хорнзи. Само да можеше да избяга и да се промъкне на острова заедно с отлива. Щом дойдеше приливът, той нямаше да може да я намери. Не вярваше Райлън да знае за островчето и че по време на отлив се открива брод към него. А дори да нямаше отлив, все едно, щеше да рискува с морето, за да избяга от демона, който я застрашаваше сега.
Само като си помисли за него, рязко извърна глава. Колко го мразеше. Колко силно го презираше. Той беше жесток и подъл. Съвършен негодник, абсолютно безчувствен.
Но какви невероятни чувства бе събудил у нея.
При тази мисъл от устата й се изтръгна лек вик. Колкото и да искаше да го отрече, не можеше да се прави, че не е така. Той я бе целунал и тя бе отговорила на целувката. Като същински демон я бе примамил с изкушенията на плътта — изкушения, за които толкова много бе слушала, но никога не бе разбирала. И тя като паднал ангел бе тръгнала по греховния му път.
— О, Господи — зашепна тя пламенно, — моля те, помогни ми.
Сякаш в отговор — или по-точно, обратното, — една ръка обгърна талията й, едни пръсти я стиснаха и тя се намери привлечена към гърдите на същия мъж, от когото искаше да избяга.
— Не! — изкрещя тя и яростно се задърпа от убийствената му прегръдка.
Успя да се изправи на крака, цялата настръхнала от стряскащия му допир. Без да гледа къде стъпва, направи крачка назад, спъна се в нечий протегнат крак и едва не попадна в тлеещия огън. Ако не беше светкавичната реакция на Райлън, жаравата щеше да подпали полата й.
За Джоана обаче това, че той я задържа, съвсем не изглеждаше като благословия. Беше по-скоро проклятие, защото пак се озова в лапите му без никакъв шанс за бягство.
— Махнете си ръцете от мене! — извика тя, без да я е грижа, че гласът й звучи като крясък в утринната горска тишина.
Но колкото и да се извиваше, ръката, която държеше китката й, не я пускаше.
— Дръжте се прилично — изръмжа той, отмятайки дългата коса от челото си.
Мъжете наоколо им се размърдваха, събудени от врявата. Но вниманието на Джоана бе приковано само към мъжа, който я държеше така здраво. Метна му яростен поглед, влагайки цялата си ненавист в него. Но не можеше да пренебрегне топлината на силната му ръка, нито внезапно ускорения си пулс. Без да съзнава какво прави, очите й се спуснаха по зачервеното му от съня лице надолу към устните. Плътни и добре очертани, помисли тя. Не сковани и корави, както би могла да допусне. И замръзна ужасена, осъзнавайки колко осъдителни са подобни мисли.