Точно в този момент той я пусна, изви гръб и се протегна.
— Добро утро, лейди Джоана — изрече с прекалено учтив тон, с който, тя беше сигурна, само й се подиграваше. — Надявам се, че сте успели да си починете въпреки неудобствата.
Джоана не беше способна да отговори. Сведе очи пред прекалено проницателния му поглед и остана неподвижна, треперейки в студения утринен въздух. Мъжете наоколо й се надигнаха, започнаха да обуват ботушите си и да събират оскъдните си багажи. Един от тях подкладе огъня и му хвърли още дърва, но тя не помръдна от мястото си.
Свършено е с мене, прониза я внезапна мисъл. И то по най-невъобразимия начин. Разтърсена от болезнена тръпка, за да се запази, се извърна от него. Кой да предположи, че и тя ще излезе такава като Уина — тя, която никога не беше се интересувала от мъжете, която винаги и напълно съзнателно ги беше отблъсквала? Но стигаше само един от тях да я докосне — и на всичкото отгоре да я целуне! — и тя се бе поддала. Разтърси глава, потресена и смазана, не искайки да повярва, но и не можейки да отрече истината. Снощи този арогантен рицар с черно сърце я бе целунал и защитата й се бе срутила като паянтова дървена ограда, отнесена от един огнен ад. И сега още споменът за устните му, завладяващи нейните, предизвикваше същата пронизителна топлина в корема й.
Джоана си пое остро дъх, потискайки сълзите, които всеки миг щяха да бликнат от очите й. Никога не бе искала мъж. И сега не искаше, поне в сърцето и душата си. Но тялото й като че ли си имаше собствена воля. Тя бавно обърна глава, за да го погледне, насилвайки се да остане спокойна. Нямаше нужда той да знае чувствата й, каза си тя. Всички правят грешки — всички хора са грешници и тя не е по-добра или по-лоша от останалите. Но най-сериозната й грешка беше, дето вярваше, че е недосегаема за изкушенията на плътта. Господ я бе наказал заради нейната гордост и й бе показал колко се е заблуждавала. Но сега тя знаеше и се покайваше. Ако се помолеше достатъчно усърдно и се отречеше от тези грешни чувства, Господ сигурно щеше да се покаже благосклонен.
Джоана се посъвзе, правейки мислена оценка на положението си. Господ често изпитва Своите души, а това несъмнено бе нейното изпитание. Господ я подложи на изпитание и чакаше да види дали тя ще устои на изкушението да съгреши. От нея зависеше да покаже, че може да устои. И когато се огледа наоколо, разбра, че бягството е единственото й спасение.
— Има хляб и сухо грозде, милейди — предложи един от мъжете със сравнително дружелюбен тон.
— Не, благодаря — и Джоана огледа полянката с нов, по-наблюдателен поглед. — Има ли къде да се измия?
— Ще ви донеса вода — отговори той, явно решен да я успокои.
Джоана стрелна с очи Райлън, който я наблюдаваше, докато закопчаваше колана със сабята на кръста си.
— Ще трябва и да остана за малко сама — изрече тя с лека нотка на предизвикателство в гласа.
Устата на Райлън се изви в едва забележима усмивка, но Джоана веднага усети, че й се подиграва, и стисна яростно устни. Щеше да го накара да си плати за това унижение!
— Кел, милейди Джоана има нужда от малко усамотяване. Пази я добре, да не се изгуби в тази гъста гора.
Джоана не изчака отговора на исполина, обърна се и величествено се отдалечи от развеселения сър Райлън. Негодник, кипеше тя, а пулсът неспирно и оглушително барабанеше в главата й. Идиот! Всяка надежда за бягство изчезна, когато гигантът Кел пристъпи към нея. Макар че мълчеше и не се опитваше да я предизвиква, самото му присъствие я разяряваше. Тя задоволи набързо естествените си нужди, докато той чакаше наблизо, обърнал гръб към нея. После метна мигновен поглед наоколо си.
— Има ли поток наблизо? — запита тя, едва изричайки думите.
— Надолу по този овраг — и той махна вдясно от себе си.
Джоана не изчака позволението му. Щеше добре да се измие, независимо дали това му харесва на Райлън Кемп или не. Този негов пазач грубиян не можеше да й причини повече злини, отколкото господарят му вече й бе причинил. И наистина, когато тръгна сърдито по склона през мокрите храсти, почти й се искаше той да се опита да я спре, защото в настроението, в което беше сега, не би се поколебала да обърне разяждащата си ярост против него.