Може би ще се върнат, когато бурята престане, помисли тя.
Моментната й надежда угасна, когато чу протестиращо скърцане. Обърна се и видя Райлън да натиска с рамо огромния дъбов шкаф, за да го избута пред вратата.
— Дано Господ ти прати шарка — измърмори Джоана и зелените й очи проблеснаха яростно.
Райлън само се ухили.
— Господ ли молите… или дявола? — Изправи се, огледа свършената работа и й прати слаба, но несъмнено триумфална усмивка. — С всяко наше спречкване все повече се убеждавам, че правилно съм ви преценил още в самото начало. Вие не сте за никакъв религиозен орден.
— Съм! — избухна Джоана и се обърна с гръб. Нямаше да се остави такива като него да я дразнят. И със сигурност нямаше да се принизи чак дотам, че да спори с него.
Разтърси я тръпка. Кожата й настръхна и тя обгърна с пръсти изстиналите си ръце. Райлън веднага реагира.
— Свалете мокрите дрехи, докато наклада огън. Скоро ще се стоплите.
Джоана не отговори, поне не на глас. Нека си кладе огън, помисли тя кисело. И нека той съблича собствените си мокри дрехи. Тя нямаше да се разголва пред такъв като него. После се взря в мъжа, когато той коленичи пред огнището, нареждайки дървата. Раменете му бяха широки, изпъваха ризата и кожената туника. Панталоните прилепваха безсрамно към бедрата и прасците му, очертавайки твърдото му, добре оформено седалище. Джоана си пое остро дъх и се насили да отмести очи. Не, преглътна тя, променяйки изведнъж намерението си. Не допускай да му хрумне да си свали дрехите, защото това ще е истинска катастрофа.
Сякаш дочул мислите й, той помръдна наляво, за да я вижда по-добре.
— Казах да си свалите мокрите дрехи, Джоана. Можете да ги метнете над огнището, когато огънят се разгори.
— Аз… най-добре да си остана с тях — измънка тя, отвратена от нерешителния си глас.
Той се отпусна назад на пети, взирайки се в нея.
— Без съмнение искате да се разболеете и така да избягате от дълга си да се омъжите. Но това няма да стане, Джоана. Няма да стане. Болна или здрава, вие ще се омъжите и ще станете господарка на Оксуич.
— Никога няма да направя това! — извика тя, невероятно вбесена от равнодушния му глас.
— Тогава аз ще го направя вместо вас.
Стана и с две крачки се озова пред нея. Преди тя да успее да реагира, той отметна дългата коса през рамото й и започна да откопчава яката на роклята, като я задържаше неподвижна, стискайки я здраво над лакътя.
— Да не сте посмели… О! Махнете си противните ръце от мене! Не!
Райлън не обръщаше внимание на дърпането и на протестите й, сякаш бяха само бръмчене на незначително насекомо. Пръстите му сръчно освободиха мокрите дантели. Едва когато тя се извърна внезапно — и роклята се цепна с рязък звук, — той спря.
— Продължавайте да ми се противите — чу тя гласа му над ухото си — и роклята ви съвсем ще се разкъса. Това ли искате?
— Не ме е грижа за тая рокля! И не мога да ви гледам!
— Сигурен съм. Но това не променя нещата. Тази рокля ще бъде свалена.
Отчаянието отново връхлетя Джоана, когато чу това самоуверено изявление.
— Вие сте противен и… похотлив простак!
— Похотлив? — Обърна я с лице към себе си и я отдалечи я на една ръка разстояние, опрял длани в раменете й.
Тъмният му поглед пробяга по нея — критично, така й се стори, защото не пропусна нито един детайл от съвсем раздърпаната й външност. Отдръпна се от нея и рязко се обърна към студеното огнище.
— Бог да ме пази от девственици — измърмори сякаш на себе си. После отново впи бляскащия си поглед в нея. — Свали си мокрите дрехи, жено. На леглото има одеяла да се завиеш. И, Джоана — добави той саркастично, — освен ако моите „похотливи действия“ не те възбуждат, не забравяй, че ценността ти като съпруга зависи също толкова от твоята невинност, колкото и от именията ти. При мене твоята девственост е повече от защитена.
Взря се в нея за още един дълъг миг, после махна пренебрежително с ръка и отново се зае да кладе огъня.
Джоана остана на място, разтреперана колкото от люлеещите я емоции, толкова и от студа. В безопасност? Да е в безопасност с него! О, кипна тя в безсилен гняв, та той е наистина най-отблъскващият мъж на Божия свят! Да се отнася така с нея! Да говори с такъв долен език за такива лични неща!
Въпреки оскърблението обаче тя почувства някакво слабо задоволство от проявеното пълно равнодушие към женските й прелести. Чистотата на младоженката наистина беше от голямо значение за младоженеца. Той явно беше убеден, че противният му план да я омъжи ще успее, иначе нямаше да се държи така с нея. Но това не означаваше, че е склонна да се съблече пред него. Как ли пък не! Но поне не се чувстваше непосредствено застрашена.