— Искам да кажа, че бих могъл да ви помогна да разсеете страховете си, ако знам от какво точно се боите.
Лицето на Джоана се затвори.
— Невероятното ви самомнение не престава да ме учудва — изфуча тя, но преди да успее да се дръпне, той я стисна в желязна хватка.
— Невероятно самомнение ли? А какво ще кажете за вашата безсмислена съпротива? Осъждате една институция, създадена от Бога — брака между мъж и жена, благословени да се плодят, — но отказвате да се обосновете. И освен ако не мислите да разигравате благочестие, каквото не притежавате, не забравяйте, че вече съм вкусил от вашата страст, Джоана. — Той я притегли рязко към себе си, така че одеялото се разтвори и само тънката й риза остана да разделя оголените му гърди от нейните. — Отричайте колкото искате, ледена малка монахиньо. Но аз знам, че у вас има пламък — такъв, в какъвто вие и съпругът ви ще изгаряте с наслада.
Останаха така за един твърде дълъг миг, притиснати в някаква странна прегръдка, и тя усещаше как изгарящата топлина на тялото му се слива с нейната. Тъмните му очи бяха приковани към нейните, в тях танцуваха отразени пламъчетата на огнището и за миг на Джоана й се стори, че има намерение отново да я целуне. Цялото й тяло замръзна в очакване — в ужас и трепет, опита се да си внуши тя. Но когато той се отдели от нея, разтърси я неканена тръпка на разочарование.
Не, никога, отрече тя яростно чувството, свивайки се в най-отдалечения ъгъл, който можа да намери. Но истината беше болезнено очевидна. Не можейки да си помогне, тя се вгледа в него с разширени и уплашени очи. Той пробуждаше нещо в нея. Нещо порочно и греховно. И което изглеждаше също толкова ужасно, — той като че ли го осъзнаваше. Въпреки обета й да отпъжда от себе си света и плътските изкушения, той прибягваше към същите тези изкушения, за да разколебае решимостта й.
Последва го с очи, когато той пристъпи отново към здраво залостения прозорец, за да види какво става с бурята навън. В тъмната му коса блещукаха златисти отражения, огънят пращаше отблясъци по голите му рамене и ръце. После очите й се спуснаха по широките мускули на гърба му към стегнатото седалище, очертано от кърпата, с която бе обвил хълбоците си. Възел от забранена топлина се сви в корема й и тя накара очите си да слязат надолу към коленете и прасците му, само за да забележи тъмните косми, гъсто израснали и тук. О, той наистина беше демон. Тя потръпна, отвръщайки очи от него. Беше демон, пратен да я изкушава, и нека светиите да я пазят, но наистина бе изкушена!
Той погледна през рамо към нея и Джоана сведе засрамено очи. Не бива да узнае, напомни си тя, докато въртеше нервно из пръстите си подгъва на още мократа рокля, увиснала до нея. Не бива да узнае колко силно й влияе. Тази първична и порочна част от нейното същество трябва да бъде дълбоко погребана под гнева и обидата, които изпитваше.
Но още докато решаваше, че ще се прави на незасегната от силното му мъжко привличане, Джоана крадешком го погледна още веднъж и разбра, че това ще е най-трудната задача, която някога си беше поставяла.
Когато стомахът й даде лек признак за глад, тя се върна към огнището. Но във вълнението си така силно взе да бърка супата, че тя плисна по китката й.
— Господи, проклета да съм — промърмори ядосано, после вдигна очи, потресена от думите, които току-що бе изрекла.
— Проклета? — Подигравателният му глас прокънтя в смущаващо тихата стая. — Проклета ли? Ако не ви познавах, милейди Джоана, щях да помисля, че вече сте подвластна на грешките, допускани от нас, простосмъртните. Но вие няма да допуснете това, нали? — Той се изсмя, без да отмества лукавия си поглед от нейния. — Ругае като стар войник; разхожда се наоколо по риза и одеяло и се целува пламенно и страстно. — Гласът му стана дрезгав, когато впи очи в нея и това я накара да стисне по-здраво одеялото. — Монахините не постъпват така.
Джоана беше толкова шокирана от думите му — и толкова обезсилена от внезапно свилия се ниско в корема й възел, — че не успя да реагира. Боже Господи, как можа да бъде толкова непредпазлива? Как можа така безразсъдно да се увлече по него?
— Не… не е така — протестира тя едва-едва.
Но макар че се насили да отмести поглед от него, разбра, че думите й звучат фалшиво. Беше го целунала пламенно и страстно снощи. Не бе имала такова намерение, но въпреки това бе постъпила точно така. И после, само преди минути, когато я бе привлякъл към себе си, бе почувствала разочарование, когато се отдели от нея. Той я привличаше като демон, изкушаваше я да сгреши. Но тя знаеше, че вече е съгрешила само поради страстта, която бе изпитала.
И той го знаеше. Знаеше го.