Когато ръцете й го обгърнаха, одеялото падна, но Джоана не усети това. Знаеше само, че не може да му се насити, усещаше само как я кара да се чувства. Едната му ръка здраво държеше главата й, докато другата бавно се плъзгаше по гърба, талията и хълбоците, за да обхване седалището й. Джоана изведнъж усети рязка топлина дълбоко в корема си. Той я притисна силно към себе си и тя се озова между твърдата издутина в слабините му и властните ласки на пръстите му.
— Проклятие! — възкликна той, мъчейки се да си поеме дъх. Но не й даде възможност да възрази или дори да си поеме дъх, преди отново да плени устните й. Този път целувката му беше свирепа, почти дивашка. Безмилостно опустошаваше устата й, изисквайки ответна реакция от нея.
И Джоана реагира без колебание. С всяка фибра на женското си същество тя откликна на прастария зов на мъжествения самец към неговата партньорка.
Той я вдигна така високо, че краката й се отделиха от пода, после плъзна ръка под едното й бедро, повдигайки коляното й така, че кракът й се обви около кръста му. Този път, когато ръката му пак се плъзна към седалището й, дланта му се притисна свободно до най-интимното място между бедрата й.
Джоана ахна и леко се отдръпна, смаяна от милиардите емоции, които я връхлетяха. Беше замаяна и задъхана, неспособна да мисли. Той я наведе назад върху ръката си и спусна съблазняващите си устни по брадичката и шията й, описвайки с език горещи влажни кръгове, към ямката на гърлото й и по-надолу, върху ключицата и към нежните хълмчета на гърдите й.
Без да мисли, тя се изви към него, изгаряна от новите чувства, които я засипваха.
— Ах, жено, как ме караш да пламтя — прошепна той с изгарящ дъх над гърдите й.
После, сякаш с върховно усилие на волята вдигна глава и се вгледа в натежалите й клепачи.
— Знаех, че ще стане така — прошепна той, поемайки си дъх едва-едва.
Спусна крака й и я остави да се плъзне надолу по цялата дължина на твърдото му тяло, докато краката й докоснаха пода.
Все още във властта на вихъра от емоции, Джоана не усети изведнъж отдръпването му. Ръцете й продължаваха да обгръщат врата му, бедрата им бяха все така плътно притиснати. Той я целуна леко — със съжаление — по устните и посегна да отмести ръцете й. Жадният му поглед пробяга по лицето й и той вдигна китките й към устата си, за да положи по една гореща целувка на всяка от чувствителните й длани.
— Има и нещо повече от това, сладка малка монахиньо. — Гласът му стана нисък и дрезгав, когато устата му се придвижи към мекото връхче на средния й пръст и нежно го захапа. — Но първо тук трябва да се сложи пръстен, преди да вкусиш от това върховно удоволствие.
Джоана замръзна в ужас от думите му. Внезапно й прилоша, като осъзна колко разпуснато се е държала. Полудяваше ли?
Дръпна се рязко от него и в бързината едва не се спъна в забравеното одеяло. Косата й падаше на дълги къдрици по раменете, ръцете бяха притиснати към гърдите. С диво пулсираща на челото вена тя хвърляше отчаяни погледи наоколо си. Но в колибката нямаше къде да се скрие от пронизителния му поглед.
— Не можеш да се скриеш от истината, Джоана. Колкото и да отричаш, не можеш да промениш фактите.
— Вие сте дявол! Змия, изпълзяла на светло!
Той се засмя, но смехът му не беше нито радостен, нито триумфиращ. После се обърна с гръб към нея и се загледа в огъня.
— Може би съм дяволът — твоят дявол, дошъл да те изкушава с плътските наслади. — Замълча, за да поеме дъх. — Но може би съм бил пратен да те отклоня от живот, за който не си подходяща.
Джоана беше твърде разстроена, за да отговори на думите му. Тя беше грешница. Робиня на собствените си тъмни страсти. Създание, не по-добро от уличните кучета. Почувства се смазана от съзнанието за собствената си поквареност. Погледна към мъжа — към дявола, — който я бе докарал до това състояние, но вината й нарасна още повече. Защото въпреки факта, че той стоеше пред огнището в оскъдно облекло, а пламъците, които като че ли лижеха краката му, напомняха за адския огън, тази гледка я опияняваше. Не за ада мислеше тя, докато широките му рамене блестяха в златистата светлина, а за рая. Тъкмо в този момент се уплаши, че е окончателно изгубена.
Обърна гръб на тази гледка и отстъпи в най-отдалечения ъгъл на стаичката. Клекна и се сви, обгърнала коленете си с ръце, както заек, който се крие от гладна лисица. Но Джоана се страхуваше, че няма надежда да избяга точно от тази лисица, която я бе притиснала тук. Той беше силен и здрав, а отгоре на това лишен от всякакви морални задръжки.