Тя имаше Бога на своя страна — или поне досега. Но този мъж… Този мъж имаше дявола на своя страна. За първи път в младия си живот Джоана се уплаши, че дяволът може да излезе по-силният.
Сякаш съгласявайки се с нея, огънят в огнището запука и запращя, а пламъците подскочиха диво, когато няколко носени от вятъра дъждовни капки намериха пътя към тях през комина. Райлън коленичи и с края на една дъбова цепеница разбута огъня и намали пламъците, за да остане само бавно тлеещата жарава. Стаята стана малко по-тъмна, но сиянието на огъня все така ясно очертаваше силуета му.
Той посвети на тази работа доста повече време, отколкото беше необходимо, сякаш погълнат от огъня… или по-скоро, изгубен в мисли. После си пое дъх, изправи рамене и се изправи. Джоана го загледа с растящ страх, когато пак насочи вниманието си към нея.
Макар че се бе свила в ъгълчето си, седнала на голите си крака и със спусната пред гърдите и ръцете коса, тя чувстваше силата на погледа му, тъмен като нощ. Все едно беше гола под този пронизващ поглед, помисли тя, когато една тръпка пробяга през нея. Без съмнение той я смяташе напълно в своя власт, ако можеше да се съди по надменния израз на лицето му.
— Няма нужда да се криеш в този ъгъл — започна той. — Истината е, че имаме още много неща да свършим, докато бурята утихне.
— Много неща да свършим? — Сърцето на Джоана заседна в гърлото й, в главата й изведнъж изскочиха хиляди ужасяващи възможности.
— Да, много. Във всеки случай, видях, че бързо се учиш. Не се съмнявам, че ще схванеш точно толкова добре и останалите си задължения.
— Точно толкова добре? — повтори тя отново думите му, все още, без да разбира какво иска да й каже.
— Трябва да научиш съпружеските си задължения, Джоана. Вече показа, че си добра ученичка… и много страстна. Сигурен съм, че много ще допаднеш на съпруга си в това отношение. Сега остава да те науча да го обслужваш и да се грижиш за нуждите му.
Джоана слушаше думите му с очи, разширени от ужас. Била се показала много схватлива… Щяла да допадне на съпруга си… Люшна я вълна от нажежен до бяло гняв. И неоспоримо горчиво разочарование. С гнева щеше да се справи, той беше искрено чувство, точно това, което порочният сър Райлън заслужаваше. Но разочарованието… Откъде идваше то?
За съжаление Джоана съвсем точно знаеше откъде идва. Той я бе целунал и я бе изкушил, бе я накарал да желае това забранено причастие на плътта. Но не го бе направил от желание към нея. Не, той беше твърде самоуверен и надменен, за да се поддаде на такава човешка грешка. Бе го направил само за да подчертае думите си. Бе я накарал да го пожелае също както съпругът й щеше да го направи.
— Ела да приготвиш яденето — казваше той. — Поднеси ми го, но бъди мила, Джоана, както съпругата трябва винаги да бъде мила със съпруга си. Няма да вземам под внимание избухливия ти темперамент.
— Моят избухлив темперамент е нещо, с което трябва да свикнете, милорд. А вие не сте мой съпруг!
Той отговори, като я хвана рязко над лактите, от което тя веднага се изправи.
— Не ме предизвиквай, жено, защото нямаш с какво да се предпазиш, ако отприщя гнева си.
Колкото и да бе стресната от постъпката му, Джоана не се подчини на заплахата.
— Няма да стана съпруга на никого от вашата свита — изхриптя тя, борейки се безуспешно да се освободи от хватката му.
— Господи, проклет да съм! Не виждаш ли, че вече си загубила тази твоя смешна битка? Само трябва да те привлека към себе си, за да ти докажа, че грешиш. Така ли е, Джоана? Да не би да ме караш пак да те целуна… и не само това? Защото и двамата знаем, че дори само докосването на устните ни ще те накара да притихнеш и ще заглуши аргументите ти. Това ли искаш от мене?
— Не! — откъсна се викът й, изпълнен с такава тъга, че сякаш душата й се раздираше. — Не — повтори тя с треперещ глас, когато една убийствено издайническа червенина се разля по бузите и шията й.
Той веднага я пусна и отстъпи назад, сякаш облекчен от внезапната й капитулация. Все още бяха твърде близо един до друг, за да бъде Джоана спокойна. Тя бе облегнала гръб в ъгъла, притисната там от мощната му фигура. Разяждана от страх, трепереща от смущение, не можеше да не срещне пронизителния му поглед. Затова се загледа в гърдите му, но и тук не намери спокойствие, защото тъмните му къдрави косми караха стомаха й да се свива в странно усещане.
Видя как гърдите му се изпъват, когато той си пое дъх бавно и несигурно. После отстъпи настрана и махна към огъня и гърнето със супа.
— Сервирай яденето — измърмори той със стегнато гърло. — И нека го изядем на спокойствие.