9
Джоана не хапна и хапка от ястието, което беше приготвила. Бе твърде развълнувана от ужасните думи на сър Райлън Кемп, за да помисли дори да вкуси от апетитно миришещия бульон и зеленчуците, които разсеяно побутваше в паницата си.
Наред със съвсем оправдания си гняв към него тя изпитваше и друго, по-неразбираемо чувство. Думите му бяха ужасни, наистина. Но за нейно невероятно учудване бяха неоспоримо верни. Той би могъл да я усмири просто с една целувка. Като демон упражняваше нечистата си власт над нея, а тя — слабата грешница — не можеше да му се противопостави.
Отново си спомни родителите си, сълзите и безпомощната съпротива на майка си, гнева и властното държание на баща си. Бе чувала достатъчно разкази от различни жени в „Света Тереза“ — повечето от тях разкаяли се проститутки — и знаеше какво означава думата „изнасилване“. Винаги бе намирала странна утеха в това, да мрази баща си, задето бе изнасилил майка й, защото знаеше, че точно това бе накарало майка й да посегне на живота си. Но сега Джоана бе съвсем смутена. Изнасилването означаваше, че жената е отвратена от това, което се случва с нея, или поне винаги бе вярвала, че е така. Но Джоана не бе отвратена от това, което Райлън бе направил с нея… поне не и докато го правеше.
Но тогава, значи, преди не беше разбирала и твърде много беше опростявала нещата. Може би мъжът отнемаше волята на жената и едва после, когато отново добиеше власт над себе си, тя се отвращаваше от това, което се бе случило помежду им.
Дори и тези разсъждения не бяха безпогрешни, защото Джоана не се чувстваше отвратена от любовните му набези. Ужасена — това да. И засрамена. Но не точно отвратена и за съжаление, не и отблъсната.
Метна мигновен гневен поглед към мъжа, който я бе извадил от равновесие, но напразно. Райлън седеше срещу нея пред малката маса и ядеше от супата, докато тя не можеше да погълне дори една лъжица повече. Как й се искаше да плисне пълната паница със супа в омразното му лице.
Сякаш прочел мислите й, Райлън вдигна поглед и я улови, че се взира в него.
— Супата е превъзходна, Джоана. Сигурен съм, че лесно ще се справиш с кухнята на Оксуич. — Спря, сякаш очакваше някакъв отговор, но когато я видя, че упорито мълчи, продължи: — Знам също така, че добре ще се грижиш и за шиенето, защото „Света Тереза“ се гордее със своите бродирачки. Но кажи ми, как си с преденето? А с тъкането?
Срещнал решително мълчание от нейна страна, той се ухили и отмести празната дървена паница.
— Хайде, милейди. Тази сдържаност не говори добре за тебе, защото и двамата знаем как мога да ти изтръгна отговора.
Погледът му се премести от присвитите й очи към стиснатите устни. После, за да подчертае думите си, той плъзна пръст по долната си устна.
— Демон такъв! — избухна тя, забравяйки, че се бе зарекла да не обръща внимание на закачките му.
Той се изправи и трикраката му табуретка се катурна назад от рязкото движение.
— Може да съм демон. Но въпреки това не ми отговори. Бива ли те да предеш и да тъчеш?
И докато я наблюдаваше, без да се опитва да прикрие развеселения израз на лицето си, Джоана с все сила се мъчеше да удържа емоциите си. Едва забележимо вирна брадичка и му изпрати най-високомерния си поглед. Не съзнаваше, че така, както се е изправила, гърдите й изпъкват напред и опъват тънката риза, незакрити от дългите виещи се къдрици. В полумрака на колибата изглеждаше едновременно невинна и съблазнителна, ангел и изкусителка. Като я гледаше, лицето му изгуби подигравателния си израз, но тя сметна, че това се дължи единствено на презрителните й думи.
— Ако мислех, че отговорът ми би ви разубедил относно вашите глупави планове за мене, щях да си дам труда да ви отговоря по начин, който най-малко би ви харесал. Но тъй като се съмнявам, че изобщо ви интересува какви домакински умения притежавам — а вие щяхте да ме принудите на този брак дори ако бях малоумна и не умеех нищо, — не виждам защо да ви отговарям.
Извърна се от масата, вирнала нос и изправила гръб, като че бе глътнала бастун. Но вътрешно трепереше. Ако решеше, можеше да я принуди да му отговори. Бе я принудил да му сервира яденето, после да се храни, седнала на масата срещу него, сякаш се намираха в най-цивилизовани и приятелски отношения, без капка враждебност помежду им. Докато се хранеха, за малко се бе избавила от неприятните ми закачки. Но сега, когато свършиха, явно беше готов пак да започне. Разпъвана от безсилен гняв, готова на всичко, тя зачака неговата реакция на дръзките й думи.
Но Райлън отново я изненада. Вместо да скочи ядосан, той я остави да се отдалечи и я накара да изчаква неговата реакция. Когато най-накрая се надигна от масата, тя трепна тревожно и веднага напусна самонадеяната си поза.