Джоана разбра, че трябва да коленичи, за да му помогне да си обуе панталона. По-лесно можеше да преглътне това унижение, отколкото страха, че трябва да докосне голата му кожа. Крака, ръце, каквото и да е. Само знаеше, че се ужасява от това.
Пое си дъх, преглътна и коленичи. В това положение молитвите щяха по-лесно да й дойдат на ум и тя се помъчи да извика в мисълта си някакви свещени думи, за да й помогнат да се справи с изпитанието. Но нищо не идваше. В ума й нямаше нищо друго, освен съкрушителното му присъствие. Тя вдигна очи към него, не можеше да се сети какво трябва да прави сега.
— Левият ми крак. Обуй панталона на левия ми крак — нареди той с внезапно снижен и предрезгавял глас.
Тя послушно набра плетения панталон в ръце, после го поднесе към пръстите на крака му. Той й помогна, без да произнесе и дума, наблюдавайки сведената й глава, докато тя несръчно надяваше панталона на стъпалото му и го опъваше нагоре към глезена и мускулестия прасец, за да го вдигне към коляното. Тъмните косми по краката му гъделичкаха пръстите й, топлината на кожата му бе в рязък контраст с ледените й ръце.
Отпусна се назад на пети, едва поемайки си дъх, когато обу левия му крак. Да не би да беше забравила да диша в нервността си? Очите й се вдигнаха за миг към лицето му, после моментално се отпуснаха надолу към скута й, защото погледът му я изгаряше. Заплете се с втория крачол, мъчейки се да контролира дишането и тревожното туптене на сърцето си.
Този път в бързината издърпа плетения крачол толкова бързо нагоре, че той се усука и се набра много грозно на коляното.
— Първо го оправи при глезена. После го заглади.
Джоана преглътна мъчително и потрепери. Беше толкова погълната от смущаващите си мисли, за да забележи предрезгавелия му глас. Само знаеше, че трябва криво-ляво да го облече, и то възможно най-бързо.
За нещастие, понеже трябваше да оправи панталона му, се налагаше да обхване глезена му с две ръце и бавно да нагласи дрехата. Усещаше топлината на кожата му под дланите си. Беше принудена да приглажда своеволната дреха, тръгвайки от здравия кокалест глезен, през мускулестата извивка на прасеца, чак до твърдата издатина на коляното. Макар че се мъчеше да не обръща внимание на объркващите чувства, които свиваха стомаха и на топка, това не й се удаваше. Очите й правеха задачата по-трудна, защото в усилието си да избягва твърде проницателния му поглед се бе съсредоточила върху задачата си. Но сега, когато отдели ръце от коленете му, погледът й остана впит в тях и дори се плъзна нагоре по добре оформените му бедра към кърпата, която едва прикриваше слабините му.
— Господи — прошепна тя.
— Боже… — отекна той със същия нисък и приглушен глас.
После изпусна шумно дъх и тя се стресна.
— Пояса… — Прекъсна се и посочи пояса, който тя държеше в скута си. — Пояса.
Джоана сведе поглед към тях, после вдигна очи към него. Лицето му бе застинало в странно изражение, нито сърдито, нито подигравателно, нито дори снизходително. Сякаш го измъчваше някаква болка, мярна й се объркана мисъл.
— Пояса — повтори той.
Най-накрая тя осъзна думите му и разбра какво иска. Ако да обуе прасците му във вълнения панталон беше мъчение, колко по-зле щеше да стане, когато трябваше да обвие пояса на хълбоците му и да му го върже на кръста? При тази мисъл лицето на Джоана побледня.
— Ризата — изохка тя, отдръпвайки се назад, после се изправи неуверено. — Следва ризата.
— Не, сега трябва…
— Ризата — прекъсна го тя и я дръпна от въжето.
Преди той да успее да стане, тя го заобиколи и без да допуска куражът да й изневери, нахлузи ризата през главата му.
Това беше доста странен начин за обличане на мъж, но сега на Джоана не й беше до размишления. Знаеше само едно — че трябва да го види облечен колкото може по-скоро. Дългата риза щеше да го покрие… там долу. Иначе тя никога нямаше да може да му върже пояса, а той щеше да я целуне и… и тя щеше да бъде изгубена.
— По дяволите! Оскуба ме — изпъшка той, опитвайки се да прокара главата си през отвора, докато тя дърпаше ризата в стремежа си да я опъне както трябва. — Ау!
В миг той я хвана за китките и я задържа зад гърба си с ръце, опрени на раменете му.
— Не го правиш както трябва — измърмори той, пренебрегвайки опитите й да се освободи. — И ако не го правиш както трябва, просто ще трябва да започнем отначало.
Това я накара да замре. Но той, изглежда, не бе свършил с мъчението, защото леко се засмя и я притисна към себе си.
— Всъщност, Джоана, допускам, че някои мъже може да харесват недотам покорни жени. Възможно е упоритата ти съпротива да възпламенява още повече желанието на съпруга ти.