Джоана го зяпна, не можейки да повярва, че се е оказала толкова важен играч в безкрайните политически интриги в Англия. Тя беше просто една жена, при това дъщеря на незначителен лорд. Но ако думите на Райлън бяха истина…
Поклати глава, не й се вярваше, че каузата й е толкова безнадеждна.
— Аз… аз няма да се омъжа — прошепна тя, без да съзнава, че гласът й трепери.
— Ще се омъжиш.
— А ако никой мъж не ме иска?
Това го накара да се усмихне.
— Кой мъж ще откаже?
— Искате да кажете, кой мъж ще откаже на вас — протестира тя сърдито. — Освен това, ако съм толкова важна — ако Оксуич е толкова важен, — защо не ми предлагате себе си за съпруг?
Изрече го, преди да се усети, и се смая. Той беше последният мъж, за когото би се омъжила!
Райлън явно също намери идеята за смешна, защото по лицето му се разля весело изражение.
— Не мога — отряза той, макар че очите му се забиваха като свредели в нейните. — Уверявам те, твоят съпруг ще бъде възможно най-приемлив. Такъв, който ще е доволен да те има за съпруга.
Джоана преглътна буцата, заседнала на гърлото й.
— Тогава най-добре ще е да бъде доволен да има опърничава съпруга, защото, помнете ми думите, ще направя живота му истински ад!
— Така говориш сега. Но аз… но той ще те укроти, Джоана. Той ще насочи гневната ти страст в друга посока. В друга страст. Ти си красива и си девствена, имаш като зестра едно хубаво имение. Това търси всеки мъж у съпругата си. И ако мислиш пак да ми избягаш, нека те предупредя, че крал Джон няма да се отнесе по-добре с тебе. Аз поне ще ти намеря млад и почтен мъж. Крал Джон… — Не довърши, само сви рамене.
Джоана рязко се изправи. Наведе се напред, опряла две ръце на масата, а очите й пускаха яростни искри. Одеялото се свлече на пода. Дългата й до кръста коса се разля край лицето й в махагонови отблясъци, оцветени в златисто от пламъците в огнището.
— У вас няма достатъчно почтеност, за да знаете дали я има у другите! — Не сваляше от него разярения си поглед, макар че пронизителният й глас трепереше. — Мислите, че сте спечелили тази ваша игра, но аз ще ви докажа, че грешите. Ще дойде време да съжалявате, че сте злоупотребил така с мене.
10
Идеята дойде изневиделица. Отначало й се стори твърде смехотворна, за да се заеме дори да я обмисля. Но докато часовете се изнизваха един след друг, Джоана все повече виждаше, че това е последната й надежда.
Навън бурята още изливаше яростта си върху острова. Дъждът се лееше на потоци, вятърът виеше край стените на здраво построената колиба. Тя не можеше да прецени колко време е минало, освен че от време на време трябваше да слага дърва в огъня, защото гъстите буреносни облаци закриваха слънцето.
Седеше тихо пред огъня в тази мрачна обстановка и само нервно прокарваше пръсти в дългата си коса. Сплетените кичури в края на краищата щяха да се оправят. Но проблемът й беше далеч по-голям и доста по-труден за разрешаване. Както и да го погледнеше, все стигаше до едни и същи изводи: тя е обречена единствено заради родния си замък, Оксуич. Мразеше това място повече от всичко на света. Баща й може и да го беше обичал, другите може и да го смятаха за плячка, достойна да се борят за нея. Но за Джоана той беше извор на нещастие и мъки. Нима страданията на майка й не бяха причинени от натрапчивото желание на баща й да има наследник за Оксуич? Нима самата тя сега не страдаше в ръцете на надменния лорд Блекстън заради същия този замък?
Метна кос поглед към Райлън, който седеше срещу нея, явно потънал в размисъл. Думите му отекваха в съзнанието й и й се искаше да пищи. Каква ирония! Той смяташе, че това, което каза за нея, е най-големият комплимент — красива, девствена и с богато наследство. Всеки мъж би бил доволен да се ожени за такова съвършено въплъщение на женските достойнства!
Хвърли наръч слама в огъня, мислейки върху думите му, и се загледа в сламките, които се гърчеха в агония и ставаха отначало червени, а после черни. Фактически тя не можеше да промени нищо във външността си — ако наистина можеше да се смята за красива. Не би се изненадала, ако с тези думи бе искал само да я успокои. Но беше наследница на Оксуич. Въпреки желанието си да се освободи от това имение като че ли бе прикована към него за вечни времена. Тези две неща не беше в състояние да промени. Но девствеността й…