Проследявайки гърченията на поредния сноп сламки, Джоана си представяше как дяволите в ада мъчат точно така душата й. Това, което замисляше, бе непростимо!
Не, поправи се тя. Бог прощава всичко на своите чада, ако искрено се покаят за деянието си. Съвестта я загриза. Ако не беше девствена, нямаше да бъде подходяща за съпруга, защото със сигурност никой от надменните благородници, сред които лорд Блекстън щеше да й търси съпруг, нямаше да я иска такава.
Но пък и нямаше да бъде чиста за церемонията на своя обет.
Измъчвана от толкова противоречиви чувства, Джоана затвори очи и потърка с пръсти слепоочията си. Не беше нужно да е девица, за да стане монахиня в гилбертинския орден. Това й беше добре известно. Но винаги бе смятала, че нейната непорочност ще възмезди многото й други недостатъци. Сега обаче… сега дори нямаше да има шанса да стане монахиня, ако съзнателно стори този отвратителен грях.
Наистина ли това се случваше с нея, запита се тя отвратена. Наистина ли трябваше да избира между тези две толкова неприемливи неща?
Присъствието на мъжа в стаята край нея го доказваше недвусмислено. Тя можеше да му позволи да унищожи девическото й състояние, иначе щеше да се види омъжена за някой простак, избран от него, и осъдена вечно да живее с този мъчител. Нужно й беше само да си припомни многострадалното мълчание на майка си — и последния й избор, — за да се реши окончателно.
Без да посмее да помисли в малко по-далечна перспектива, тя се изправи, решена да свърши с всичко веднъж завинаги, преди да е променила решението си.
— Значи престана да се цупиш? — И Райлън я изгледа с изражение, което би могло да се опише само с една дума — войнствено.
— Не е толкова лесно да се справиш, когато животът ти изведнъж рухва!
Джоана веднага съжали за грубия отговор. Ако искаше планът й да успее, трябваше първо да го накара да я целуне, а нямаше големи изгледи за това, ако му се опъваше. Направи гримаса и потисна яда си.
— Както и да е, не се цупех. Просто мислех за някакъв начин… някакъв начин да избягна брака, който ми предлагате. Не искам да имам нищо общо с Оксуич, а най-малко от всичко ми се иска да живея в него.
— И намери ли начин? — подпита я той лъстиво.
Подиграва ми се, кипна тя. Но в този нисък, развеселен глас имаше още нещо. Ако не го познаваше, щеше да помисли, че се подиграва и на себе си.
— Аз… Не — призна тя, страхувайки се да не разкрие замисъла си с някое невинно изплъзване на езика.
— Не. Не мисля, че ще намериш.
Като чу тези думи, решението й да запази спокойствие на всяка цена се изпари.
— Противен червей такъв! Свиня с черно сърце! Мислите, че сте много умен. Добре, надявам се крал Джон да ви разкрие и да провали всичките ви ужасни планове!
Той стана от мястото си, сякаш под него бе лумнал огън, и Джоана изплашено отстъпи назад. През ума й мина мисълта, че споменаването на крал Джон винаги го изважда от равновесие. Като зърна погледа в потъмнелите му очи, тя разбра, че може би е решила проблема си. Винаги го бе ядосвала, всеки път, когато я бе целувал досега. Защо този път да е различно?
— Някой ден ще ми благодариш, и то много, за моя ужасен план — изръмжа той, когато спря на няколко инча от нея.
Трябваше да събере цялата си смелост, за да вдигне брадичка, да се вгледа в сериозното му лице и да го раздразни още повече.
— Вярвайте, в каквото си искате, глупак такъв.
Видя развеселено пламъче в очите му и за миг се уплаши, че не е преценила реакцията му.
— Глупак? Не мисля така. — Погледът му пламна още повече и веселостта премина в друго усещане, което я накара цялата да се разтрепери от страх и предчувствие. — Хванала си се за една напразна надежда, скъпа моя страстна гълъбице. Защото истината е очевидна. Ти си родена да бъдеш притежавана от мъж. Да ти докажа ли още веднъж този факт?
Преди тя да успее да реагира, той я привлече към себе си и устните му плениха нейните. В първите замайващи моменти от целувката им Джоана се опита да държи сметка за ставащото с нея. Той я целуваше, макар да личеше, че се сдържа. После щеше да прокара ръце нагоре и надолу по гърба й, може би чак до седалището, както бе направил и преди.
Като помисли, че може да я докосне там, тя изохка, припомняйки си изпитаната страст. Целувката му изведнъж се промени. Когато топлият й дъх се смеси с неговия и устните й омекнаха, допускайки го да влезе навътре, от устата му се изтръгна нисък стон. Ръцете му я притиснаха по-силно и тя се озова цялата прилепена към него.