— Толкова сладка… толкова огнена — промълви той между дръзките целувки, с които я обсипваше. — Като рая…
Езикът му се пъхна дълбоко в устата й, сякаш търсеше нейния аромат. После едната му ръка наистина се спусна надолу и обхвана седалището й, докато той я притискаше към мъжествения разкош на своята надигаща се страст.
Джоана се разтапяше под ласките му, забравяйки всичко, с изключение на великолепните чувства, които той събуждаше в нея. Оксуич изпадаше в забрава. Крал Джон изчезваше от паметта й. Спомените за „Света Тереза“ и за гилбертинския орден излитаха от мисълта й. Докато Райлън я прегръщаше и я целуваше, за нея не съществуваше нищо друго, освен него и начина, по който я караше да се чувства. Ръцете й се вдигнаха, за да обгърнат врата му. Пръстите й се заровиха в разкошната му, свободно пусната коса.
Как може тази част от него да е толкова копринено мека, зачуди се тя, докато всичко друго е така твърдо и властно?
Търсещата му уста се спусна надолу и започна да целува и да вкусва линията на челюстта й, слизайки надолу към шията, а после се — изкачи нагоре към ухото й.
— Ах, жено — разгорещените му думи се плъзгаха покрай ухото й, — ти си като рая… — Обхвана раменете й и грубо я отблъсна, за да я погледне отдалече. — Като рая — повтори с хрипкав шепот. — Или като ада.
Джоана си пое дъх на тласъци и за един дълъг миг се вгледа мълчаливо в него. Бе твърде замаяна от силната му реакция, за да крие емоциите си.
— Райлън — прошепна тя, без да съзнава какво желание струи от очите й. Ръцете й се вдигнаха, за да уловят мускулестите му китки, палците й се плъзнаха възбудено напред-назад по гладкото място, където биеше пулсът му. — Райлън… — разтърси глава в объркване.
Той затвори очи пред неподправения й чар, по лицето му пробяга измъчена сянка.
— Махни се от мене — заповяда рязко.
Но не я пусна, а дори да го бе направил, Джоана не би могла да отстъпи. Пръстите й се плъзнаха над китките му, откривайки топлата сила на мускулите. Цялото й тяло гореше в желание да се притисне към него, да почувства твърдите мускули до нежната си, копнееща плът.
Сякаш прочел мислите й, усетил желанията й, Райлън отново изстена. Привлече я към себе си, зарови пръсти в разкошната й коса и я накара да вдигне глава към него.
Тази целувка не бе като предишната. Този път нямаше сдържаност, предпазливост или самообладание. Ръцете му още я държаха, оплетени почти мъчително в косата й, докато устата му овладяваше нейната. Езикът му проникна свирепо в устата й и той я огъна така силно назад, че тя едва не залитна в ръцете му.
Яростната проява на страстта му би трябвало да я изплаши и Джоана наистина бе изплашена до известна степен, защото сега той й напомняше на боец в атака. Когато предприемаше обсада, правеше го, за да покори неприятеля, а сега със сигурност покоряваше нея. Но тя изпитваше не страх, а силен копнеж. Повече от всичко друго копнееше за тази битка, която той водеше с нея.
Изви се, притискайки корема си към него. Езикът му се спусна дълбоко, плъзна се дръзко в устата й и изпрати из цялото й тяло тръпки на възбуда. Тя се почувства обхваната от треска, сякаш бе запалил огън вътре в нея и този огън се разгаряше още повече с всяка чувствена ласка на езика му по чувствителната вътрешна повърхност на устните й.
Това, което бе започнало като последно усилие за опазване на свободата й, се превърна в нещо съвсем ново във властната му прегръдка. Тя бе обзета от желание, което изличаваше всяка разумна мисъл. Сега Джоана се стремеше не към свободата, посрещайки гневната му доминация със своите целувки и ласки. Тя отговаряше покорно на изискванията му. Оставяше се на подтика си с непринудена отдаденост. И нещо съвсем ново разцъфтяваше между тях.
Неговият плам не бе по-малък, но това, което бе започнало в тревога и гняв, сега се превръщаше във все по-нарастваща съблазън. Но колкото повече той си възвръщаше самообладанието, толкова повече Джоана изпускаше нещата от контрол. Само едно бе завладяло ума й — тревожната почуда, която я изпълваше. И колкото по-нависоко я отнасяше той, толкова повече искаше тя.
Тънката й риза не бе никаква бариера помежду им и тя се плъзна надолу по възможно най-естествения и чувствен начин. Неговите дрехи обаче бяха препятствие към онова, което тя желаеше повече от всичко.
Изпаднала в състояние на безумна наслада, Джоана прокара ръце по гърдите му, докато пръстите й се срещнаха там, където се закопчаваше яката му. Топли косъмчета гъделичкаха пръстите й, когато тя дръпна неподатливата материя. Райлън нямаше нужда от думи, за да разбере безмълвната й молба. Почти без да прекъсва целувката, той се измъкна от пречещата дреха и пак я привлече към себе си.