— Райлън, Райлън — шепнеше тя, докато езикът й напираше да изследва устните му.
Той издаде последен стон и се предаде. Като умиращ от глад се нахвърли върху пиршеството, което тя му предлагаше, поглъщайки я с уста, като същевременно се притискаше към влажната й топлина. Напорът му бе равномерен и неотслабващ, изпълваше я с цялостност, която я плашеше и омагьосваше. Кратка болка помрачи съвършеното удоволствие, но той улови стреснатия й вик в своята целувка. Вдигна едното й коляно нагоре и се настани дълбоко в нея. После спря и се съсредоточи върху целувката им.
Използваше устните и езика си с мъчителна последователност, за да й достави удоволствие. Поглъщаше устата й, прониквайки дръзко с езика си в нея, а после привличаше неопитния й език навън в дързък отговор. Това беше танц на любопитството и откритието, танц толкова стар, колкото времето, и толкова нов. Той целуваше брадичката, бузите, очите й. Дъхаше в ухото й и леко хапеше устните й.
Джоана би могла да издъхне от насладата на интимните им ласки. Само желанието й да го вкуси така, както той нея, я държеше да не се поддаде на слабостта, която заплашваше да я залее. Тя леко хапеше бодящата му брадичка, после избягваше търсещите му устни, които искаха да хванат нейните. Искаше да вкуси шията му. Искаше да захапе издатината на гърлото му, адамовата ябълка, каквато жените не притежаваха.
Не беше бодлива, установи тя, когато обсипа гърлото му с леки целувки. Той преглътна мъчително, оставяйки се на нейното изследване, а тя се усмихна, когато ябълката подскочи под устните й. После усмивката й премина в изохкване, защото той се отпусна върху нея.
— Ох! — Тя се вгледа в него с нескрито учудване, с разширени очи и стреснато изражение.
— Оох! — изпъшка тя, когато той повтори движението.
Този път очите й се затвориха, когато из нея се разля една размекваща наслада. Той се движеше толкова леко в нея и все пак… все пак…
О, Божичко, сигурно цяла Англия се разтърсваше от силата на това незабележимо движение. Той навлизаше леко в нея и пак така леко се отдръпваше. Плъзгаше твърдата си, странна мъжественост в нея, после мъчително я изваждаше. Изпаднала в паника, че той може съвсем да я изтегли и тя ще изгуби трептящата топлина, с която я изпълваше, тя също повдигна хълбоците си, опитвайки се да го държи близо до себе си.
Тласъкът на неговата мъжественост дълбоко в нея изтръгна от гърлото й вик на разтърсваща наслада и той я погълна в съкрушителна целувка. Отново се надигна леко и тя разпозна движението. Той се плъзгаше навътре и навън, измъчвайки я със съвършеното удоволствие, което създаваше с такава лекота. Езикът му трептеше също толкова жадно в устата й и Джоана беше сигурна, че ще се разпадне. Свирепата наслада на устата му. Разкъсващото блаженство там долу. Тези две усещания повдигаха цялото й същество на съвсем ново равнище на осъзнаване. Сетивата й бяха обсипани с твърде много усещания, но тя бе интензивно настроена за всички тях. Дъждът барабанеше настойчивия си ритъм по покрива и прозорците. Огънят пращеше, леглото скърцаше. Кожата му имаше солен вкус. Не можеше да оприличи вкуса на устата му на нищо, което бе познавала досега. А тялото му, което се движеше върху нейното и в нейното, извикваше усещане на великолепно сладострастие, каквото никога не бе допускала, че съществува.
Той ускори ритъма и вдигна глава. Когато тя запъшка, давайки израз на лавинообразно нарастващите емоции, които се трупаха в нея, той впи тъмния си като нощта поглед в нейния.
Поглъщаше я цялата, помисли тя, докато твърдото му тяло не преставаше да се движи над нейното. Погледът му я поемаше. Тялото му я притежаваше. Тя бе изгубена в него. Изгубена завинаги.
Тогава дълбоко в нея се надигна невероятно стягащо усещане и разширените й очи потъмняха от страст. Вкопчи се трескаво в гърба му, мокър от пот, и той, сякаш знаейки какво изпитва тя, започна да се движи все по-бързо и по-бързо. Тя се изви нагоре в желание, подклаждано от тревога, а после извика, когато нещо като че ли избухна в нея.
Той продължи да се движи, карайки я да реагира интензивно, почти болезнено силно. Тя полетя. Падна. Той я вдигна. Смаза я. После се напрегна и с вик пръсна топлината си дълбоко в нея.
В следващите минути Джоана не знаеше къде се намира. Бе сгорещена и заситена. Знаеше само това и се питаше дали не е попаднала в рая: пълно доволство и чувство за абсолютна сигурност.
Райлън се търкулна до нея, но без да я изпуска, увил загорялата си ръка около кръста й. Главата й почиваше на рамото му, близо до гърдите, и сърцето му туптеше успокояващо в ухото й.
Като ритъма от преди малко, представи си тя и при тази мисъл нещо топло се сви на топка в корема й. Това само я накара да се почувства още по-задоволена и тя се отпусна върху него с широка въздишка. В този момент на света нямаше нищо друго. Нито минало, нито бъдеще.