Стигаше й, че съществува това неочаквано настояще. Въздъхна изтощено, усмихна се и заспа.
11
Джоана сънуваше ангели и светии. Макар добре да познаваше ученията на църквата, още от детството й у нея се бяха установили определени впечатления, които не бе забравила. Ангелите винаги бяха жени, макар че сред светиите можеше да има и мъже. Тези мъже бяха стари и брадати, докато ангелите винаги бяха млади и красиви.
Но тази нощ при нея дойде друг ангел. Той беше тъмен… — и беше мъж. Очите му бяха дълбоки и огнени, усмивката му бе толкова красива, че едва не я ослепи. Той я изгори с докосването си, но тя копнееше за този огън. Той протегна ръка към нея и тя не се поколеба да я поеме. После той я вдигна и тя усети, замаяна, че лети. Нагоре, към нежните слънчеви лъчи. Още по-нагоре, докато облаците целунаха бузите и шията й с най-леката от всички ласки.
Той я отнасяше на небето, този тайнствен тъмен ангел. Не говореше, само я викаше с очи и с онази красива усмивка. О, да, щеше да я отнесе на небето, ако тя се осмелеше да го последва.
Джоана притисна буза в извивката на ръката му. Въздъхна и се отпусна, когато Райлън я привлече към себе си. Тя бе затоплена и изпълнена с доволство, каквото никога преди не бе изпитвала. Въздъхна още веднъж, после се усмихна, когато чу своя ангел също да въздиша. Дъхът му погъделичка ухото й. Топлите му гърди се притискаха до гърба й. Ръката му я бе обгърнала, а пръстите му нежно държаха нейните.
Джоана преплете пръсти с неговите, люшкайки се между съня и действителността. Тънеше в прекрасна леност, неприличаща на нищо, което бе познавала досега.
Усмивка се изписа на устните й, когато тялото й се размърда неспокойно до неговото, търсейки още от онези прекрасни усещания. Тя знаеше, че има и още, той й бе показвал това и преди…
Мисълта й се проясни, когато той придвижи сплетените им пръсти надолу по нея. Двете им ръце се движеха бавно по голото й тяло, галейки я едва-едва, но съвършено целенасочено в своето еротично изследване.
Кратко изпъшкване събуди напълно Джоана, но трепването в корема й, едновременно с въздишката, прогони всички мисли от ума й. Кокалчетата на пръстите им леко погалиха лявата й гърда. Спуснаха се в долината между гърдите й, изкачиха се по дясната и леко подразниха вече щръкналото й зърно.
Джоана едва дишаше, докато той оркестрираше едновременното движение на ръцете им. Тя усещаше чувствената ласка по кожата си, усещаше себе си със собствените си ръце.
Беше съвсем различна от него, мина й през ума греховната мисъл. Мека там, където той беше твърд. Гладка там, където кожата му бе покрита с тези интригуващо къдрави косъмчета.
Той продължи пътуването надолу по ребрата й и тя намери вдлъбнатината на пъпа си и леките издатини на тазовите си кости. Продължиха по стегнатата кожа на корема й и стигнаха до мястото, където започваха първите твърди къдрави косъмчета на нейното тайно място.
Джоана трепереше в прегръдките му. Усещаше с гърба си силното туптене на сърцето му; разпозна надигащата се топлина на неговата ерекция.
Част от нея знаеше какво ще направят двамата. Тя усети действителността и си спомни всичко, което я бе довело до този момент. Но предпочете да не обръща внимание на реалността, защото не искаше да има работа с отзвуци. Искаше своя сън и своя тъмен ангел.
И искаше това никога да не престава.
Той придвижи сплетените им ръце към къдравия й венерин хълм. Тя погали косъмчетата, осъзнавайки ги по странен нов начин. Кожата й беше влажна, разбра тя, когато ръцете им се плъзнаха между бедрата й. Беше цялата влажна, чувствителна навсякъде, където се докосваше, и изпълнена с предчувствие толкова остро, че граничеше с болка.
Тогава едно от кокалчетата на пръстите му раздели къдравите косъмчета и се придвижи към връхчето, където като че ли бе съсредоточено цялото й желание. Тя си пое дъх и стисна бедра. Беше твърде много, за да го понесе. И точно каквото трябваше. Съвършено. Но ангелът от сънищата й — нежният демон от нейната действителност — като че ли знаеше, че въпреки всичко тя иска още. Изправи своите пръсти и нейните и отведе ръката й отново към това място. Тя усети меките гънки и намери чувствителното зрънце, което викаше за допира им и същевременно се свиваше от него.
— О, моля те — изстена тя, когато той я накара с лек натиск да се плъзне по възбудения възел. — О, не мога… Не можеш…
Той не отговори на протестите й с думи, защото не беше необходимо. Само трябваше да продължи със съблазнителните си ласки, за да изтрие от ума й всякакви мисли за отказ. Нейните и неговите пръсти се движеха в ленив ритъм върху тялото й, сякаш докосвайки най-тайното и най-интимното у нея. Джоана се притисна към него. Краката й се раздвижиха неспокойно, потъркаха се в неговите и дълбоко в нея като че ли започна да избликва огън.