Тя не усети как неговите пръсти изцяло се заеха със задачата. Долепи едната си ръка до гладкия му хълбок, докато другата намери ръката му, която се бе настанила под главата й. Пръстите й стиснаха неговите, а другата й ръка яростно започна да гали хълбоците му, несъзнателно повтаряйки неговото настойчиво галене.
Небе и ад, помисли тя, когато тялото й затрепери в неописуемо удоволствие. Нейният тъмен ангел я отвеждаше едновременно в небето и в ада.
После тя изобщо престана да мисли. Ноктите й се впиха в бедрото му в страстна възбуда, тя силно се изви под ръката му. И сякаш усетил точно как се чувства, той ускори движението си, докато тя не започна да крещи от неописуема страст.
Отново се случваше — тази безумна лудост, това крайно отдаване. Тя бе така погълната от връхлитащите я усещания, че не осъзнаваше неговата възбуда. Но преди да успее да достигне до върха на насладата, която вече й бе показал, той изведнъж се дръпна и с почти насилствено движения я вмъкна под себе си.
Ерекцията му се притисна към корема й. И когато тя безумно се изви нагоре към него, търсейки да удовлетвори желанията си, той се отпусна отгоре й с цялата си тежест.
— Проклета да си, Джоана — изпъшка той с пресипнал глас в ухото й. — Проклет да съм и аз, глупака.
Тя отвори очи, чувайки думите му, отправени към самия него, и почти огорчената му интонация. Но това, което видя, напълно й изкара дъха. Искрящият му поглед я поглъщаше. Очите му горяха с такъв наситен пламък, че тя помисли, че ще загине в дълбините им. После той изпусна нисък стон, надигна се и преди тя да успее да реагира, влезе в нея.
Когато той я облада, Джоана престана да усеща времето и пространството. Не знаеше дали е ден или нощ. Не знаеше къде се намира — дали е в колибата, на Свещения остров, изобщо в Англия. Всичко това изчезна, остана само той. Краищата на косата му, които падаха върху лицето й, бяха истински. Влажният допир на бедрата му до нейните беше истински. Чудесното триене на неговата мъжественост вътре в нея… Само това беше нейната действителност и тя с готовност се надигна към него.
Не си спомняше предишното им сливане. Водена само от инстинкта, тя пъхна ръце под неговите, плъзна ги по раменете му и зарови пръсти в косата му.
Той се изправи назад, променяйки ъгъла, под който проникваше, и събуди една още по-дълбока струна в нея.
— Райлън… — прошепна тя и притисна тялото си към него.
Едната му ръка обхвана бузата й, после нежно отмести един дълъг виещ се кичур коса от лицето й. Погледите им се срещнаха в полумрака на стаята и останаха впити един в друг, докато опияняващият ритъм продължаваше да ги омайва. Очите му бяха тъмни като нощ, нейните бяха бистри като морската вода. Въпреки че телата им се сливаха в пълна интимност, върховното чувство за притежание в неговия поглед й се струваше твърде лично. Трепереща от объркване, Джоана затвори очи и обърна лице към дланта му. Целуна я с устни, зъби и език, вкусвайки твърдите мазоли и гладките вдлъбнатини.
— Много късно е да бъдеш плаха, гълъбице моя — прошепна той. Снижи се на лакти и двамата се озоваха корем до корем, гърди до гърди. Накара я да се обърне с лице към него и за миг очите им отново се срещнаха — Много късно е за толкова много неща.
Тогава устните му се впиха в нейните с настойчива решителност. Подобно на центъра на дива и свирепа буря той опустошаваше устата й, като същевременно я галеше и проникваше още по-дълбоко в нея. Потъваха и изплуваха заедно. Като прилива, стоварващ се върху брега, те се срещаха в една възхитителна битка. И като прилива се издигаха все по-високо и по-високо, докато в надигащите се вълни на физическото желание и емоционалната треска и двамата изгаряха в бурята, която сами бяха породили.
Той се отпусна върху нея омекнал и изчерпан, без да може да си поеме дъх. Джоана го стисна, прие тежестта му, замаяна от съкрушителната му близост.
Беше много късно, отекнаха думите му в мисълта й. Много късно, за да върнат това, което бяха направили. Много късно, за да се върне към предишното си състояние на невинна девственица.
Но дори докато разпилените й мисли осъзнаваха този факт, връщането в абатството не беше основната й грижа. Бе забравила плана да загуби девствеността си, защото Райлън отдавна бе изгонил от ума й всякаква логика. Беше късно за нея не заради загубата на девствеността й, а заради това, че бе научила много неща. Защото колкото и да траеше животът й, колкото и благочестив и свят път да поемеше, този миг на пълнота между тях никога нямаше да я напусне.