Не чу останалото, защото той се обърна и тръгна към коня си. Тя не го проследи с поглед, но знаеше какво прави.
Когато конят и ездачът се изравниха с нея, тя тръгна към морето, прибирайки полите си с ръка, за да се запази от леките вълни, които плискаха глезените й.
— Ще яздиш с мене — заповяда Райлън, явно обезпокоен от упоритостта й. Когато тя продължи да гази из плитката вода, той избухна. — Господи, проклет да съм, наистина си жива напаст!
И преди тя да му се изплъзне, той се озова до нея. С едно движение я вдигна във въздуха и насила я настани пред себе си.
Джоана разбра, че съпротивата е безполезна. Но в никакъв случай нямаше да му улеснява задачата. Нададе яростен вик и се задърпа в ръцете му, започна да рита и да се гърчи, докато конят отстъпи назад изплашен и тя блъсна гърба си в ръката му.
— Стой мирно, жено! — изрева Райлън и силно я стисна с една ръка, опитвайки се да овладее плашливия си кон с другата.
И преди тя да си възвърне равновесието, за да продължи да се бори, той смушка подплашеното животно, което се втурна в див галоп през спадналата вода, насочвайки се към отсрещния бряг.
Джоана беше сигурна, че ще падне и препускащият кон ще я смаже. Животното се носеше през дълбоката до колене вода, а тя висеше, вкопчена в ръката на Райлън. Когато той я дръпна силно към себе си, тя не протестира, а когато я прегърна здраво с две ръце, тя се облегна назад, търсейки сигурност на широките му гърди. Едната му ръка се обви около талията й и той намести седалището й между бедрата му. Горещият му дъх нахлу в ухото й.
— Човек не може да действа нежно с тебе, така ли е, малка моя гълъбице? — измърмори той, обръщайки отново вниманието си към нея, след като окончателно бе укротил коня си. — Трябва все да те насилват. Насила да те карат да се покоряваш. — Устните му намериха ухото й и той почти болезнено захапа меката му долна част. — Насила да те целунат, преди да омекнеш.
При тези подигравателни думи стомахът на Джоана се сви и сърцето й заби двойно по-бързо. В действителност, не се налагаше много да я насилват. Дори и сега цялото й същество подскочи от умелата му ласка. Тя се наведе напред, за да избегне съблазнителната игра на устата му, но той също се наведе напред и конят отговори, като ускори хода си. Тя се вкопчи в шията на животното, защото Райлън се вкопчи в нея. Под бедрата си Джоана чувстваше мощта на коня. Но навсякъде другаде усещаше топлия натиск на тялото на Райлън. На гърба, по дължината на бедрата. На седалището. Сълзи замъгляваха очите й, косата й се вееше назад като знаме. Но нямаше как да избяга от допира му, нито от истината в думите му. Той нападаше, а тя се съпротивляваше. Той атакуваше, тя се защитаваше. Но само да настъпеше малко повече и тя се предаваше, а това се превръщаше в блаженство.
Но не беше блаженство. В никакъв случай. Това, което откри в ръцете му, бе грях. Да, имаше наслада и тя не можеше да го отрече. Но беше греховно, защото се бе случило извън брачните обети. И тъй като той не искаше да се жени за никоя — а явно, че нямаше намерение да се ожени за нея, — грехът беше още по-очевиден.
Нейните подбуди поне бяха чисти, напомни си тя. Но мъжът, който я държеше така близо до себе си, като че ли изобщо не бе засегнат от умно измисления й план. Тя беше толкова сигурна, че загубата на девствеността й ще разруши егоистичния му заговор. Но той изглеждаше готов да продължи в същото направление. Да не би съвсем да е полудял?
Джоана бързо изтри сълзите си с една ръка, държейки се за гривата на коня с другата. Не можеше да реши какво да прави, а в това време галопиращото животно я носеше към брега. Когато стигнаха отъпканата брегова ивица, осъзнаваше само едно — че трябва да продължи да се бори срещу Райлън Кемп, каквото и да се случеше по-нататък. Независимо колко щеше да се умори, да се отчае, да падне духом — не трябваше да се предава. Да му съдейства в неговия гнусен план — това означаваше да предаде самата себе си, а тя никога нямаше да го направи. Никога.
Райлън се изправи на седлото и рязко дръпна юздите. Продължаваше да държи ръката си покровителствено увита около талията й и това я принуди също да се изправи.
— Сега ще бъдеш ли по-послушна? — запита той с нисък глас, в който се долавяше надменна нотка.
Макар да трепна от кадифеното ехо в ухото си, Джоана се насили да остане спокойна.
— Не разчитай на това — отвърна с възможно най-презрителния си глас. — Ще бъда учтива, ако го поискаш. Дори ще ти готвя ядене и ще ти кърпя чорапите… в края на краищата, нали съм образец на съпружески добродетели. — И го изгледа унищожително. — Но да ти помагам в този твой налудничав план? Ха! Ако трябва да разтръбя своя… своя позор пред целия свят, така да бъде…