— Не ставай глупачка! Нищо няма да спечелиш от това.
Тъмните му очи се впиха в нейните от няколкото инча, които ги деляха.
Погледът на Джоана също потъмня, докато той изпитателно се взираше в нея, и за миг решимостта й се разколеба. Макар че сега очите му искряха от гняв, топлината им бе различна от страстта, която бе виждала в тях преди. И докато го гледаше, забеляза как очите му потъмняват още повече и стават почти черни, а някъде дълбоко в тях избликва огънче.
Лицето му се наведе към нейното и само след миг умът й се затвори за всички причини, поради които би трябвало да избяга от устата му, която се приближаваше към нейната. Но преди устните им да се срещнат, той изстена и бързо се дръпна назад. Преди и тя да осъзнае какво прави, от устата й се изтръгна лека въздишка.
Колкото и тих да беше звукът, Джоана бе сигурна, че той също го е чул. Погледът му се премести от очите й към устните, после отново се върна към устните. Потискайки един смутен стон, тя бързо извърна лице, но знаеше, че злото е сторено. Въпреки твърдата си решимост бе стигнала опасно близко до това, да го целуне, а много добре знаеше докъде ще стигне оттам нататък.
Конят тропна с единия си преден крак, тръсна два пъти глава и от движението Райлън политна към Джоана. Тя го чу да изругава полугласно. После мръдна леко с китка, от което конят се завъртя около себе си и се насочи на юг.
— Не натам — не можа да не извика Джоана.
Знаеше, че той няма намерение да я върне в „Света Тереза“, но тръгването на юг й се стори съдбовно. — Не натам — повтори тя с глас, който всеки миг заплашваше да й изневери.
Райлън не отговори. Седеше зад нея, без да помръдва, а дългите крачки на коня я отнасяха все по-далече от единствения дом, който бе познавала.
Продължиха да яздят, без да спрат, дълго след като отмина обедният прилив. Слънцето ги печеше немилостиво, от бавно съхнещата земя се издигаше пара. Следваха брега, докато в далечината се показа дим от много комини, който сигнализираше, че наблизо има селище. Отново, без да й каже и дума, Райлън насочи коня към един плитък поток. Животното предпазливо си намери път през мократа трева и тръгна по едва забележимата пътечка, която вървеше покрай водата.
Под сянката на високите брези, които обграждаха пътеката, беше забележимо по-хладно и Джоана се почувства доста по-добре. Беше цялата изпотена от безжалостните лъчи на лятното слънце и горещината, която тялото на Райлън, притиснато до нея, не преставаше да излъчва. Но и не можеше да се наслади на горската прохлада. С всяка крачка, с всяка промяна в пейзажа все повече се отдалечаваше от „Света Тереза“. С всяка изминала минута той неумолимо я отнасяше към едно бъдеще, която тя отказваше да приеме.
— Уморена съм. И съм жадна — изрече тя рязко, когато конят навлезе в плитката вода и тръгна към по-видимата пътека на другия бряг.
— Скоро ще спрем — отвърна той и смушка коня.
— Няма причина да не спрем тук — настоя тя.
Но когато се опита да се изтръгне от ръцете му, той я стисна по-силно.
— Не ме предизвиквай, Джоана — изръмжа в ухото й. — Ще спрем много скоро, когато това село остане достатъчно далече зад нас. Дотогава те предупреждавам да не вдигаш шум. И да стоиш мирно — добави със странно притеснен глас.
Джоана не обърна внимание на интонацията му. Самата тя се чувстваше достатъчно неудобно, за да се занимава с неговото удобство.
— Цялата съм в пот от тази горещина и се схванах да седя толкова време.
И тя отново се размърда, опитвайки се да съживи изтръпналото си седалище.
— Господи, проклет да съм! — избухна той.
Дръпна юздата и конят спря, а в следващия миг Райлън изведнъж се смъкна пред задницата на животното. Джоана го изгледа изненадана, не можейки да отгатне причината за внезапната промяна в настроението му. И изведнъж осъзна, че е на коня сама, без него. Можеше да избяга. Ръката й се стрелна към охлабените юзди, но за съжаление Райлън не беше толкова разсеян, че да не забележи какво прави тя. Бързо я дръпна за глезена и тя изгуби равновесие. Когато полетя надолу към него, той подложи едната си ръка под гърба й, а другата под коленете.
— Е, е, тиха моя гълъбице. Да не би да си намислила да отвлечеш любимия ми кон? — Намигна й и я разтърси, от което тя ахна и се вкопчи във врата му. — Но ти няма да направиш това, нали?
— По-скоро ще те пратя в ада… — изригна богохулните си думи Джоана и се помъчи да се освободи.
Но Райлън я задържа и така я стисна, че тя не можеше да диша. По лицето му не се четеше никаква веселост, погледът му, забит в нея, я изгаряше.
— Точно това те предупреждавах да не правиш. Освен ако не ме предизвикаш…