Замълча, но Джоана веднага го разбра. Отвори смаяно очи, когато осъзна колко силно го е предизвикала. Устните му се извиха в пародия на усмивка.
— Виждам, че разбираш. Добре. Сега пийни малко вода — каза той и я изправи. Но преди да я пусне, я задържа и смръщи чело, а един мускул помръдна на бузата му. — Предупреждавам те, не се опитвай отново да ми избягаш, Джоана. Аз съм мъж и съм податлив на всички прегрешения на мъжете.
С многозначителен поглед пусна ръцете й, обърна се и се отдалечи.
Джоана, напълно объркана, коленичи до блестящия поток и наплиска лицето и ръцете си с освежаващата му вода. Смутиха я не думите на Райлън, защото знаеше какво има той предвид. Бе объркана от собствената си непонятна реакция. Той я заплашваше със своята мъжка доминация и вместо да почувства свиване в стомаха, тя усещаше нещо съвършено различно. Сърцето й биеше лудо, устата й бе пресъхнала, косъмчетата на тила й бяха настръхнали. Но тези реакции бяха предизвикани не от страх или гняв. Предчувствието я накара да се разтрепери. И то, и някакъв копнеж, който бе напълно недопустим.
Джоана плисна шепа вода на лицето си, макар че горещината, която най-много я притесняваше, не беше съсредоточена там. Отново я смути нежеланият спомен за часовете, прекарани с него в колибата. В това свято място!
Прехапа долната си устна, за да спре треперенето, после преглътна позорните сълзи. Тя, която беше толкова горда, не можеше да падне толкова ниско. Щеше да получи изкупление само с искрена молитва и честно разкаяние.
Но тъкмо честното разкаяние й убягваше. По време на безкрайната сутрешна езда напразно се бе опитвала да измоли прошка, но допирът на ръцете му винаги я разсейваше. Разсейваше я тялото му, притиснато до нейното. Начинът, по който…
Джоана изпусна кратък задавен вик. Когато Райлън обърна острия си поглед към нея, тя бързо плисна още една шепа вода на лицето си, без да гледа, че е намокрила дългата си коса и корсажа на роклята. Пи дълго и на големи глътки. Само и само да не погледне в лицето мъжа, който се надигаше, след като бе утолил жаждата си. Когато той се изправи, все още впил поглед в нея, тя извърна лице и косата й се спусна като завеса помежду им.
— Хайде да тръгваме. Ела, ще ти помогна да се качиш.
Макар че Джоана искаше на всяка цена да избегне повторната близост на гърба на коня, оглеждайки се отчаяно из гъстата гора, разбра, че няма как да избяга. Но когато се приближи нерешително към него, не може да се въздържи да не заспори отново.
— Не разбирам какво ще спечелиш, като ме отвлечеш по този начин. — Спря извън обсега му и го изгледа обвиняващо. — Моята стойност като съпруга е изгубена. — Изчерви се, но продължи. — Не остава нищо друго, освен да ме пуснеш.
Той впери каменен поглед в нея, на лицето му не можеше да се прочете никакво чувство.
— Стойността ти като съпруга не е чак толкова изгубена, колкото си мислиш. А да те освободя… — Усмихна се едва-едва и сведе очи към камшика, който държеше в ръка. — Страхувам се, че не мога да направя това, милейди. Честта изисква…
— О! Не ми говори за чест, когато вече доказа, че си лишен от всякаква чест! — Тя му метна унищожителен поглед, изправи гръб и вдигна високомерно брадичка. — Да продължим пътя си, лорд Черно сърце!
Мина пред него, приближи се към коня, без да обръща внимание на това, че той стреснато отстъпи настрани и прибра уши.
— Хайде де — подкани го със саркастичен тон, като все още го гледаше начумерено.
— Внимавай… — и в миг той я дръпна към себе си, извън обсега на оголените конски зъби.
— Пусни ме, ужасен човек такъв!
— Ако те пусках всеки път, когато поискаш, щеше да се изгубиш, да се удавиш, дори да бъдеш стъпкана — измърмори той, продължавайки да я държи здраво. — Ясно е, че имаш нужда някой да те пази здрава и читава!
— Със сигурност не и ти! — изкрещя тя, изпаднала в ярост. — Преди да нахлуеш в живота ми, нямаше нужда да се страхувам за целостта си!
— Не, разбира се, че не. Беше такава плаха и нежна гълъбица, че нямаше защо да се страхуваш от никого и от нищо, или поне така си мислеше. Но излезе, че си по-скоро ястреб, а не гълъбица. — И той я разтърси. — По-скоро грешница, отколкото светица.
— О! — изпъшка Джоана и го заблъска в гърдите. — Ти си грешник и… и… толкова порочен…
Възмутената й тирада бе прекъсната от внезапен тропот на копита. Тя не успя да реагира, когато Райлън изтегли сабята си и я бутна към все още неспокойно пръхтящия кон. Не можаха обаче да се качат на седлото. А дори да бяха успели, пак нямаше да могат да се изплъзнат, защото на малката полянка се изсипаха група ездачи в униформи и мигновено ги обкръжиха.