Той изпусна шумно дъх, мъчейки се да разсее възбудата, причинена от спомена за Джоана. „Не забравяй каква капризна и коварна вещица е тя“, напомни си. Не можа да се ядоса обаче, защото преодолявайки и гнева, и физическия копнеж, усети, че на повърхността изплува едно още по-неприятно чувство.
Вината.
Само преди три дни тя беше невинна девица, доволна от живота си и очакваща с нетърпение да положи обета, за да служи добре на Бога. Сега бе лишена от дома, който желаеше… както и от девствеността си. В двора на нея щяха да гледат като на залог, с който кралят да спечели възможно най-изгодния политически съюз. Въпреки че вече не беше девствена. Райлън знаеше, че някои мъже биха пренебрегнали на драго сърце този единствен неин недостатък, ако в замяна получеха свободен достъп до прелестите на възхитителното й младо тяло.
При тази мисъл той стисна яростно зъби, скочи от мястото си и столът полетя назад. Не, тук Джон няма да има последната дума, зарече се той. Ако се наложеше да призове към сътрудничество всеки мъж, който му беше задължен — или се страхуваше от него, — щеше да надделее над краля. Щеше да й уреди възможно най-добрия брак, независимо от всичко.
Поне това можеше да направи.
Краката на Джоана се подгънаха, когато се спусна от млечнобелия кон, на който толкова дълго бе яздила. Ако не се бе хванала за седлото, щеше да се строполи на земята. Пред всички тези хора, които я зяпаха.
В момента изобщо не й беше до опулените от любопитство очи, които виждаше насреща си. Имаше нужда само от легло. Баня и легло. И докато се държеше за седлото, очаквайки да дойде възрастната прислужница, която я придружаваше, тя почти се усмихна на иронията на съдбата. Колко дълго се бе борила в „Света Тереза“, за да се отърве от гордостта си, но напразно, както често й се бе струвало. Сега обаче, когато така неочаквано бе доведена в двора на крал Джон и кралица Изабел, най-накрая се бе освободила от тази своя проклета гордост. Не я беше грижа какво виждат другите в нея, нито какво мислят за нея. Искаше само да й дадат легло и да я оставят на спокойствие — щеше да бъде напълно доволна.
Дворът на абатството в Ийли гъмжеше от хора, навсякъде се чуваха оживени разговори. Една млада здрава прислужничка дойде да вземе Джоана. Нова е, осъзна тя, докато едва пристъпяше край нея. Старата, която бяха наели да я обслужва на пазара в Уейтън, трябваше да се грижи за нея по време на тридневния път до Ийли. Абсолютно необходимо за благородна дама, пътуваща сама сред мъже. Бяха й осигурили и пътно наметало с качулка, и здрави обувки. Сега беше под попечението на краля, както й обясни сър Пейтън. Не подобаваше да се яви в двора гологлава и боса.
Не че изглеждаше кой знае колко благородна с тези попълнения на гардероба й. Дори изтощена от пътуването, Джоана все пак забелязваше, че хората в двора са облечени по мода, която бе останала неизвестна за нея през дългите години уединение, фини платове. Красиви цветове. Бе виждала такива неща само в олтарните покривки и мантиите на епископите, имаше смътни спомени от фините рокли и туники на майка си. Но тези бяха още по-красиви, с вшити в тях бижута, с кожи и ресни — наистина ослепителна гледка. Или би могла да бъде, при други обстоятелства. Сега обаче единствената мисъл, която й идваше на ума при вида на този разкош, беше, че ако дрехите са изтънчени, значи такива ще са и леглата, фини ленени чаршафи. Меки, пухкави дюшеци…
— Заведете я в отделението за дамите. Всеки момент може да припадне. Баня и легло. Сложете я с новото момиче.
Джоана беше твърде уморена, за да потърси откъде идва този самоуверен глас. Само изкачи едва-едва заедно с прислужничката по трите стъпала и се повлече по покрития проход. Вървеше като сомнамбул, докато стигнаха до малка приемна, където няколко жени седяха с бродериите си и оживено разговаряха.
— Милейди Мерилин — започна прислужничката с умел реверанс. — Заповядано ми е да настаня лейди Джоана в стаята при вас.
Една стройна тъмнокоса девойка се надигна от огромната възглавница на пода, оставяйки настрана гергефа и иглата. Беше облечена в изключително красива розова кадифена рокля, украсена със стегнат колан и унгарски дълги ръкави с вплетени сребърни и кожени ленти. Косата й бе разпусната свободно по раменете и съдейки по нерешителното й поведение и плахия поздрав, Джоана реши, че тя е доста млада.
— Лейди Джоана. — Девойката направи лек реверанс, после отправи умолителен поглед към прислужничката. — Би ли наредила да приготвят ваната? В будоара, мисля. Ако й извадиш дрехи, аз ще й помогна да се изкъпе.