— Вие откраднахте малкото бижу на Блекстън. Той може би се е надявал сам да се ожени за нея… за безценния камък в неговата йоркширска корона. Няма изгледи да остане дълго време далече от двора, ако знае, че тя е тук. А понеже, освен това е хубаво момиче, ще привлече много погледи. Като неин попечител трябва много да внимавате, когато й избирате съпруг. — Усмивката й стана още по-широка. — Горкият Блекстън ще излезе извън кожата си от яд. Сега вече ви падна в ръцете средство, с което да го тормозите. Да го направите да изглежда като глупак.
— Не съм сигурен, че е искал да се ожени за нея. Моите шпиони са го виждали в компанията на лорд Сантлинг и лорд Лотън — и двамата имат само по една дъщеря и много по-големи имения, отколкото момичето на Престън.
Изабел вдигна рамене.
— Дори да е искал да я омъжи за свой съюзник, това няма значение. Той я искаше, но тя е в нашите ръце. Това е достатъчно, за да го направи за присмех.
— Ами ако не дойде в двора?
— Повярвайте ми, милорд. Ще дойде.
Джон се замисли. После присви очи и изгледа младежкото лице на съпругата си.
— Вие като че ли много добре го познавате, скъпа.
Изабел се засмя с лек, възхитен смях. Взе ръката на Джон и я стисна, като в същото време се изправи.
— Познавам го — измърмори с кадифен глас. — Точно както познавам и вас… както познавам всички мъже. За една жена, която е на власт, това познание е извънредно важно. Сър Райлън си има гордост. Това, че държите лейди Джоана Престън, нанесе удар по гордостта му и той сега отчаяно се стреми да поправи щетата. Но отчаянието кара мъжете да действат безразсъдно. Трябва само да използваме това безразсъдство.
Джон се вгледа в своята царствена съпруга, почти дете, заради която бе пренебрегнал всякаква политическа мъдрост. Ако не му беше толкова предана — или, най-малкото, на кралството му, — прозорливостта й щеше да го смути. Но тя беше негова съпруга и каквото правеше той, това правеше и тя.
Обхвана лицето и с две ръце и положи доволна целувка на гладкото й чело.
— Нали ще погрижите за моята нова повереница. Нека бъде представена както трябва, за да привлече поклонници, особено сред мъжете, които не харесват Блекстън и начина му на действие.
— Както желаете — отвърна Изабел, образец на съпружески дълг и послушание.
— Ами другото момиче — дъщерята на Егбърт Кросли? — запита Джон, когато кралицата се накани да излезе. — Не бих искал сближаването ми с нейния баща да пострада от играта, която ще изиграем с Кемп. Нейните земи са по-важни от тези на Оксуич.
— Нещата тук са овладени, милорд. Поставих лейди Джоана под грижите на лейди Мерилин. Нашето плахо мишле сега се прави на майка на малката ни монахиня. — Тя отново се засмя и му отправи искряща усмивка. — Престоят ни в това скучно абатство изведнъж стана много интересен!
Дворът беше ужасна скука. Джоана тъй много се притесняваше, когато за първи път последва лейди Мерилин в приемната на кралицата. Там се запозна с още няколко придворни дами и с три матрони. Всички я приеха доста любезно, но когато забелязаха стеснителността й, продължиха да бродират и да си бъбрят лениво, като от време на време избухваха в смях от някоя особено пикантна клюка.
Тя седеше като на тръни и чакаше нещо, без да знае какво. Но времето вървеше все така еднообразно и Джоана вече не можеше да седи на едно място.
— Кралят ще дойде ли? — нетърпеливо попита тя Мерилин.
— Кралят? — Мерилин вдигна очи от ръкоделието си. — Кралят никога не влиза в покоите на дамите. Чакаме кралицата.
— О! — и Джоана сви устни. — Но вие казахте, че трябва да ме представят на краля.
Мерилин се усмихна разбиращо и Джоана отново видя колко хубава може да бъде тя.
— Забравих, че всичко това е ново за вас. Горкичката ми, кралският двор е много объркващо място. Спомням си колко неловко се чувствах аз. Дори и сега често изпитвам притеснение.
Тя леко се изчерви, сякаш не й беше лесно да изрече това признание, и Джоана хвана ръката й. Въпреки че беше почти насила доведена в кралския двор, тя бе сигурна, че има поне една приятелка тук — лейди Мерилин.
Мерилин отново се усмихна.
— Скоро ще свикнете с реда тук. Когато дворът е в Лондон или пътува — а това се случва по-често, — някои неща си остават едни и същи. Човек говори с краля само по негово нареждане или по изрична покана от най-приближените му.
— Най-приближените му?
— Най-доверените му съветници. Това са кралицата, ковчежникът сър Уилям Ийли, и главният съдия Джофри Фицпитър. Чакаме кралицата, за да я съпроводим до приемната на краля. Тя ще ви каже кога да се приближите към краля.