— Вие сте красива, независимо от всичко.
— Дори парцали не биха могли да затъмнят красотата ви.
— Нищо не може да скрие вашата прелест, мадам.
Джоана забеляза доволната усмивка на кралицата. Ако така е прието тук, добре. Тя щеше да бъде покорна и любезна. Щеше да ласкае и да възхвалява, ако с това можеше да спечели благоволението на кралицата. Щеше да прави всичко, докато кралицата — следователно и кралят — погледнеше благосклонно на молбата й да я върнат в „Света Тереза“.
Когато се увери в това, че новото момиче е напълно подходящо, кралицата обиколи приемната, пръскайки усмивки и кратки приветствия към своите придворни дами. След това седна на богато тапициран стол и изгледа замислено свитата си.
— Скоро ще потърсим компанията на краля. Бих искала Матилд да ме придружи. И Адел. — Лакираните й нокти започнаха леко да барабанят по облегалката на стола. После обърна подобните си на скъпоценни камъни очи към Джоана. — Вие също, лейди Джоана. Трябва да припомним на краля задълженията му към най-новата негова повереница.
Райлън се спусна по широките стълби на къщата, която беше наел в Ийли. Кел стоеше на двора с два коня. Беше облечен като за пред двора, но и въоръжен с ками в двата ботуша и къса сабя.
— Тя е там — осведоми норвежецът своя господар, когато му подаде юздите.
— Не съм се съмнявал, че ще бъде.
Райлън се качи на седлото без повече коментари, но изражението му беше мрачно, а раменете — превити. Макар да си казваше, че винаги става така, когато се противопостави на своя нехаен и бездеен крал, не можеше да отрече пред себе си, че този път е по-засегнат отвсякога. Досега той побеждаваше Джон, нанасяше рани на гордостта му и осуетяваше коварните му планове. И този път трябваше да стане така. Тайният му годеж с лейди Мерилин Кросли щеше да предизвика апоплектичен удар у Джон, а на него самия това щеше невероятно много да му хареса.
Но удоволствието да нанесе подобен удар бе напълно унищожено, и то благодарение на една стройна млада девойка.
Не, не се дължеше само на нея. Той, който се гордееше, че всичко предвижда и има план за всяка възможност, сега бе подценил реакцията й на това, че я бе отвлякъл. Беше предвиждал коварство от страна на краля, но не и от нейна страна. Сега си плащаше за късогледството. Конвулсивно стисна зъби, когато отново осъзна какво удоволствие щеше да извлече Джон от сегашното положение на нещата. Без съмнение щеше безмилостно да го унизи с присъствието на Джоана в двора.
Но в това имаше и една малка утеха, реши той. Джоана със сигурност щеше да подхвърли на изпитание търпението на краля, както бе направила и с неговото. За съжаление, кралят не търпеше дълго да му се противопоставят.
Когато изтрополиха от двора, последвани от двама пажове и четирима въоръжени дружинници, Райлън знаеше, че е единственият, който ще застане между капризите на Джоана и гнева на краля. Независимо дали на нея й харесваше или не, той беше единственият й съюзник в двора.
Изминаха мълчаливо краткия път до абатството Ийли. Райлън огледа мястото с присвити очи, за да оцени възможностите за бързо бягство, ако му се наложи. Абатството беше огромен комплекс от сгради. Първите епископи бяха построили параклиса, спалните и някои от сервизните помещения. Но абатството се бе разширявало непрекъснато. Катедрала, трапезария, пекарна, пивоварна, мелница, нови градини, рибарници и стаи за посетители от всякакъв ранг. Крепостните му стени бяха станала по-дебели, като кръговете в старите дъбови дървета, които обграждаха портата. Но абатството се простираше и далеч извън стените си, чак до оживения град, който бе израснал в съседство.
Крал Джон и огромният му антураж имаха нужда точно от такива обширни жилищни помещения. Дворът не беше идвал в Ийли от три години. Без съмнение Джон щеше да остане тук толкова време, докато складовете на епископа можеха да осигуряват изобилието, което кралят изискваше. Райлън направи гримаса. Жителите на Ийли без съмнение тази зима щяха да гладуват.
Когато дружината слезе от конете, двамата пажове поеха грижата за животните. Войниците, помнейки какви са задълженията им, веднага се смесиха с оживените тълпи в абатството. Те трябваше да си държат очите и ушите отворени. Само Кел придружи Райлън в голямата приемна зала на епископа. Макар да не подценяваше предателското поведение на краля, той твърде добре познаваше Джон, за да не се досети, че най-малкото днес той ще иска да го подразни. Кралят щеше да се погрижи всеки барон и благородник в страната да узнае за победата му над лорд Блекстън по въпроса за замъка Оксуич и лейди Джоана Престън.