Тя беше тук заради безразсъдното му увлечение по нея. Ако беше запазил присъствие на духа, вместо да остави невинната й красота да го омае, сега двамата щяха да бъдат на сигурно място в замъка Блекстън, далече от машинациите на краля.
В този миг блуждаещият й поглед мина покрай него, после се върна и се впи в неговия. Ясно пролича колко е изненадана, че го вижда тук. Но дали след това в очите й не просветна облекчение? А може би гняв?
Нямаше време да разбере, защото в същия момент и кралят го забеляза. С лукава усмивка Джон забави крачка и потупа ръката на Джоана, за да отвлече вниманието й от Райлън.
— Виждам, че Блекстън е тук — отбеляза кралят с нарочно небрежен тон, обръщайки се към мъжа, който вървеше до него. Каза го достатъчно високо, за да се чуе в смълчаното преддверие. — Поканете го да се присъедини към нас за обяда, сър Джордж.
После се обърна с царствена самоувереност и се запъти обратно към приемната на епископа, здраво стиснал ръката на лейди Джоана.
Джоана последва краля, изпаднала почти в шок, в залата, откъдето бяха излезли само преди броени мигове. Райлън беше тук!
През този един час, откакто се намираше в присъствието на краля, тя се бе чувствала обект на сделка повече от всеки друг път. Кралят я бе огледал, както купувач на коне оглежда стока, и се бе усмихнал на кралицата, сякаш за да изрази колко е горд от добре сключената сделка. Това бе подложило на сериозно изпитание смелостта на Джоана и тя бе разбрала, че единствената възможна защита е да не издава вълнението си, да се скрие в черупка от вледенени чувства. Но когато неочаквано бе зърнала Райлън, сърцето й бе подскочило от радост. Беше дошъл за нея, помисли тя с огромно облекчение.
Но сега умът й беше зает с далеч по-неприятна мисъл. Ако той е дошъл тук, в лагера на заклетия си враг, значи има само една причина. Дошъл е да спаси каквото може от проваления си заговор. Тя бе разбила неговия план да я омъжи за някой барон, който подкрепя каузата му. Но той явно се надяваше по някакъв начин да поправи положението. Да не би да възнамерява пак да я отвлече, и то под носа на самия крал?
Въпреки че се опитваше да възстанови спокойното си изражение, Джоана усети как към гърлото й се надига отчаяние. Преглътна мъчително, насили се да потисне сълзите, които напираха на очите й, и не можа да се въздържи да не хвърли поглед през рамо към мястото, където бе застанал Райлън. И макар че зад гърба на краля се бе скупчила шумна тълпа, властният силует на Райлън се открояваше съвсем ясно. Внушителният му ръст, дългата му тъмна коса и пронизителният поглед плениха очите й. В този момент още повече от когато и да било тя почувства мощното излъчване на силната му личност в мига на явното поражение.
Загледа се в него безпомощно, връхлетяна от усещането колко безнадеждно е положението й, когато силно ощипване по ръката я върна към действителността.
— Вие сте нова тук, затова този път ще ви простя грешката — прошепна кралят на ухото й. — В бъдеще ви предлагам да пренебрегвате всички мъже, с изключение на онези, към които специално ще насочвам вниманието ви.
Присвитите му очи се впиха в нейните, широко отворени и трескави. После той потупа ръката й и се усмихна благосклонно:
— Може да пожелая да проявите специален интерес към сър Райлън Кемп. Макар че отвращението ви от мъжа, който така жестоко се опита да ви отвлече, е разбираемо, най-големият му недостатък е, че малкият му план пропадна. Въпреки че беше гениално замислен, той не можа да го доведе до естествения му завършек. Затова не го съдете твърде строго, скъпа. А сега… — Когато наближиха кралицата, той се прекъсна и отправи следващите си думи към съпругата си. — Ние желаем да обядваме. Бих искал лорд Блекстън да се присъедини към нас. Също и лейди Джоана.
Изабел се усмихна на съпруга си, после с небрежен жест изпрати една от своите дами с нареждания към шамбелана да приготви необходимите места за сядане.
За миг Джоана бе оставена сама, застанала сред прекалено многолюдна тълпа и връхлетяна от твърде много чувства, с които трябваше да се справя. Край нея се чуваха смехове. И непрекъснат говор. Аромат на роза и лавандула излиташе от богато украсените дрехи, състезавайки се с уханията на различните парфюми и упоритата миризма на немити тела. Безброй свещи и множество факли осветяваха преддверието с треперещите си пламъци. Стресна я крясък на ловна птица и тя откри, че соколът, чиято глава бе закрита с качулка, е кацнал на облечената в ръкавица ръка на краля.
Докато гледаше птицата, тя почувства внезапна близост с нея, защото беше в същото положение: с качулка на главата и вързана с верига. Държана в неведение за всичко, случващо се около нея, и неспособна сама да се освободи. Сключи пръсти на талията си и прехапа долната си устна, отчаяно искайки да спре треперенето й.