Единственият наблюдател, който изглеждаше не толкова доволен от разигралата се сцена, беше кралица Изабел. Проницателният й поглед се местеше между Джон и Райлън и изящно маникюрираният й пръст неспокойно потупваше по замислено свитите й устни. Не каза нищо, само царствено се доближи до стола си и зачака Джон да седне. Но сред последвалия шум от разместване на столове и пейки и тътрене на крака в бадемовите й очи можеше да се прочете някакво стаено предчувствие.
Райлън започна да се храни с подчертано равнодушие. Агнешкото със сос, поднесено върху легло от пухкав бял хляб, беше любимото му ястие и една част от него отбеляза с признателност майсторството на кралските готвачи. Но днес трябваше изкуствено да демонстрира колко много му е харесала храната. Крал Джон не си отказваше нищо. Нито най-хубавите храни и напитки, нито фините дрехи и кожи. Изстискваше от народа такива данъци, че хората изнемогваха в мизерия, но живееше така, сякаш съкровищницата му никога няма да се изпразни.
Райлън обаче добре знаеше, че не кралските излишества караха сега храната да засяда в гърлото му. Не и този път. Апетитът го беше напуснал, защото лейди Джоана Престън седеше толкова близо и въпреки това той нямаше достъп до нея. Хранеше се на не повече от два метра от него, но нито можеше да говори с нея, нито можеше да я докосне.
Цялото му тяло се стегна, когато помисли как иска просто да я докосне, макар да знаеше, че това е лудост.
Сподавяйки една особено сочна ругатня, той посегна към чашата си и изгълта хубавото червено вино от нея.
— Одобрявате ли виното? — запита Джон с мек глас.
Отряза си голяма хапка от агнешкия бут и я поднесе към устата си, преди да обърне поглед към своя васал.
— Хубаво е — измърмори Райлън.
— Имам го от лорд Фултън. Вместо да увелича васалния му данък, приех четири бъчви от най-доброто му вино. — Той се засмя, виждайки окаменялото изражение на Райлън. — Виждам, че не одобрявате това. Може би няма да се мръщите толкова, ако узнаете, че сър Харолд Гимсби ме снабди с два товара фини платове от Франция. Изящна коприна и най-меко кадифе. Искаше позволение да разшири замъка си на река Уай и спечели благоволението ми по този начин. — И той бодна на вилицата си още едно парче месо. — Макар че още не съм отсъдил относно неговия замък, реших да подаря няколко топа плат за дрехи на лейди Джоана.
Като усети, че Райлън целият се напряга, кралят се усмихна още по-широко.
— Тя ще има нужда от хубава рокля за сватбата си. Резедава, мисля. — Отправи поглед към Джоана, която едва слагаше по нещо в уста, седнала чинно до Изабел. — На тези хубави зелени очи чудесно ще подхожда една рокля от зелена коприна. Разбира се, такава красавица като нея ще изглежда най-добре без никакви дрехи, върху фини снежнобели чаршафи. — Той се изсмя дрезгаво и посегна към чашата си. — Без съмнение мнозина от нашите високопоставени млади лордове ще се хвърлят в краката й, надявайки се на щастието да я видят именно в такова състояние.
Джоана ахна на глас и Райлън се принуди да изстиска и сетната си воля, за да не запуши с юмрук разюздано смеещата се уста на Джон. Но на Изабел такива задръжки не й бяха необходими.
— Вашата грубост ще бъде по-уместна в конюшнята — изсъска тя, макар и не толкова високо, та да я чуят повече хора.
Джон не се извини, но прояви добрата воля да прикрие изблика си на просташко остроумие с нарочно предизвикана кашлица. Когато Изабел успокоена констатира, че кралят вече ще се държи прилично, тя обърна поглед към Райлън.
— И така, лорд Блекстън. Вие още веднъж избягнахте гнева на краля. Какъв шанс имате — той предпочита да ви дразни, пред това да ви затвори за наказание в кулата.
— Да, какъв шанс — и Райлън пъхна в устата си парче агнешко.
— Трябва да кажа — продължи кралицата, — че за нас е много по-приятно да се срещнем в такава обстановка на хармония, отколкото в условията на вражди и недоволство от последните месеци… не, години. Недоволство, което, бих добавила, вие само се стремяхте да подклаждате.
— Искам просто да осигуря трайно благополучие… и мир… за Англия.
Изабел плъзна очи по него в типично женски, оценяващ поглед. Ако съпругът й не седеше помежду им, Райлън би сметнал замисленото проблясване в очите й като знак, че тя готви някаква тайна среща с него. Но последвалите й думи разсеяха подозренията му.