— Бих искала да мисля, че ще се съсредоточите най-напред и преди всичко върху благополучието на Блекстън и принадлежащите му имения. Но както е положението в момента, вие сте без съпруга и следователно без наследник.
Нежно извитите й вежди се вдигнаха във висока въпросителна дъга. Джон също зачака отговора на Райлън.
В други обстоятелства той на драго сърце би разкрил изгодния съюз, който наскоро бе сключил със сър Егбърт Кросли, засягащ дъщеря му Мерилин. Но извърнатият профил на Джоана, седнала оттатък краля и кралицата, някак си го накара да премълчи всичко това.
— Уверявам ви, няма дълго време да пренебрегвам това положение.
— Ние сме много заинтересувани от преговорите, които бихте водили по подобен въпрос — подчерта Джон. — Разбира се, има някои девойки, които решително са извън обсега на вашите възможности.
И той отправи многозначителен поглед към Джоана, а после присви очи и изгледа Райлън.
Райлън посрещна очите на краля с внимателно наложена маска на безразличие. Слаба усмивка бе отговорът му към кралицата. Но погледът му се плъзна покрай кралската двойка към Джоана и самообладанието му за миг се разколеба. Тя също го гледаше, но нейните чувства бяха много по-трудни за разгадаване, отколкото тези на Джон и Изабел.
Кралят мразеше всички, които му се противопоставяха. Искаше да унижи Райлън и по такъв начин да го лиши от влиянието му сред другите барони. Кралицата, от своя страна, макар и да не беше отмъстителна като съпруга си, знаеше, че всеки прекалено мощен лорд заплашва кралската власт. Нежната й приветлива външност прикриваше една наистина изключителна хитрост.
Но Джоана… Джоана за него беше загадка.
Лицето й беше бледо и мрачно, изражението й с нищо не напомняше за онова, което бе видял първия ден в „Света Тереза“. Тогава само светлинката в стряскащите й зелени очи издаваше чувствата, които бушуваха у нея. Но той не можеше да каже какви са тези чувства. Погледите им се срещнаха и останаха впити един в друг. Забулен — такава бе според него най-точната дума, описваща нейния поглед. Неговият беше настоятелен. А нейният — забулен. Той искаше да узнае истинските й мисли. А тя се стремеше да отблъсне дори опита му да стори това.
Но Джоана не извърна очи. Едва намесата на любимия изповедник на кралицата, епископа на Ийли, сложи край на безмълвното премерване на сили между погледите на двамата.
— Сватба в двора. Това ще бъде извънредно приятно разнообразие във всекидневието, нали така? — Закръгленото му лице и плешивото теме блестяха от бликаща жизненост, а подвижните му, стрелкащи се очи скачаха подред върху всеки от седналите на почетната маса. — Спомняте ли си, милейди, каква веселба беше, когато Фицпатрик се ожени в навечерието на Коледа? Ами празненствата по жътва, когато лейди Хелън се омъжи за онзи лорд от Севера, сър Кендрик? Ах, какви времена бяха! Такива празненства! Такива игри и забавления! А какво вино се лееше! — Той прекъсна въодушевеното словоизлияние, за да сграбчи чашата си и жадно да отпие от нея. — Да, една сватба ще бъде голямо развлечение. Дали да не бъде тази на лейди Джоана? Или може би на лорд Блекстън? Или може би най-добре да има две сватби? Да, двойна сватба — обяви той.
— Лорд Блекстън, както и лейди Джоана, още не са сключили своите съюзи — отбеляза сухо кралят. Вдигна чашата към устните си, отпи, после замря замислено, сякаш току-що му бе хрумнало нещо. — Решението за брака на лорд Блекстън е в собствените му ръце. Но бъдещето на лейди Джоана е поверено на мене. Какво ще кажете вие, Изабел? Да обърнем ли мислите си по-бързо към уреждането на работите на нашата повереница и следователно да внесем малко веселие в нашето посещение в Ийли?
Очите на Райлън моментално се стрелнаха към Джоана. И тя отправи веднага поглед към него. Страхът й личеше съвсем явно, но според него не би могъл да бъде по-голям от неговия. За миг той сякаш беше сигурен, че е отгатнал мислите й. После тя отвърна очи и се загледа в ръцете си. Но този единствен миг му беше достатъчен, за да реши окончателно какво трябва да предприеме. Бе пристигнал в Ийли, воден от ярост, но в огромната бързина не си бе съставил никакъв ясен план как да не позволи на краля да злоупотреби с нея. Не знаеше точно как ще успее да го направи, но вината и остатъците от чувството му за чест изискваха да го стори.
Сега обаче решението беше съвсем ясно и той почувства прилив на огромно облекчение. Не му се вярваше, че досега не го е прозрял. Но отново се натъжи, като осъзна, че само отчаяната молба за помощ, която бе прочел в този кратък миг в очите на Джоана, го бе довела до това логично решение.