Потънала в мрачните си мисли, Джоана не усети, че кралската двойка е спряла, и едва не настъпи ръба на наметките им.
— Полека — прошепна Мерилин и спря Джоана тъкмо навреме.
— Благодаря — и Джоана хвърли виновен поглед към краля и кралицата, после преглътна мъчително, когато замисленият поглед на Джон се спря върху нея.
— Иска ни се да послушаме музика — обяви той с небрежно махване на обкичената си с пръстени ръка.
В същия миг сър Джордж, неизменната сянка на краля, побърза да даде заповед да се изпълни желанието на неговия сюзерен.
— Нека се позабавляваме — продължи крал Джон. — Игри. Не. — Погледът му оставаше закован в Джоана. — Не игри, а танци. Точно така. — Той се усмихна на Изабел, сякаш беше много доволен от себе си. — Музика и танци, ето това е.
Музикантите, повикани от сър Джордж, вече влизаха в залата и след минути инструментите им зазвучаха в хармонични ритми. Лордове и дами, слуги и духовници — всички се дръпнаха назад, оставяйки открито пространство насред огромната зала. Джоана също се дръпна назад, но се погрижи да остане близо до Мерилин.
Танците бяха безспорно интересно нещо, помисли си тя. Никога преди не беше виждала как се танцува.
— Кралят много обича танците — прошепна й Мерилин. — Извънредно много се гордее с умението си. — И тя се засмя. — Дори епископът ще танцува!
Още не беше изрекла това, когато кралицата пое ръката на епископ Ференди и двамата се отправиха към средата на залата. Кралят потупа замислено брадичката си с пръст, докато острият му поглед шареше из множеството. Когато спря очи върху Джоана, тя се опита да се прикрие сред тълпата, но усилията й не дадоха резултат.
— А, да. Нашата красива повереница. Елате, скъпа. Нека видим вашата грация в танца. Не, не. Не проявявайте подобна неуместна сдържаност — добави той, когато тя отстъпи още една крачка назад.
Въпреки явното нежелание на Джоана многобройни ръце я изтласкаха напред и тя се озова сама пред целия двор. Пое протегнатата ръка на краля и направи реверанс, както знаеше, че трябва. Но когато вдигна лице към Джон, по него беше изписана още по-голяма нерешителност.
— Не зная никакви танци, Ваше Величество. В абатството не… — и тя млъкна, срещайки строгия му поглед.
— Тогава ще се научите. Елате — продължи той с по-весел тон. — Не е толкова трудно.
И докато говореше, положи ръката й върху своята, настанявайки я до себе си. Музиката засвири високо и множество двойки се наредиха зад двете двойки, водени от краля и кралицата. Джоана се огледа, изпаднала в паника, търсеше да види дали другите придворни дами се присъединяват към танцуващите. Дори плахата Мерилин бе доведена в редицата от един висок червенокос мъж. Но Джоана бързо обърна вниманието си към своя царствен партньор и след няколко неуспешни опита успя да влезе в стъпка.
Три стъпки напред, пауза и приклякване. Направиха още два пъти тази поредица. Обръщане и поклон, после оттегляне назад. Хващане за ръце и всичко отначало.
Кралят наистина се движеше леко и Джоана без особени затруднения започна да усвоява стъпките на танца. Но когато стигнаха почти до противоположния край на залата, тя го погледна, за да получи напътствие. Когато стигна до тази точка, трябваше да направи кръгова стъпка и без да разбере точно как, изведнъж се озова до епископа, а Джон и Изабел минаваха ръка за ръка между двете редици танцуващи.
— Ми… милорд — заекна тя, когато изпотеният епископ пое ръката й и я настани върху месестата си китка.
— Лейди Джоана — изрече той и леко наклони глава. — Ето, отново започваме. Сега гледайте внимателно, защото следващия път е ваш ред.
Джоана бързо разбра. Дългата редица танцуващи правеха едни и същи стъпки по дължината на залата, но този път тя се озова в ръцете на мъжа зад нея, после мина през двете редици временно разделени партньори. Когато заеха местата си в края на редицата, тя разбра движенията. „Ботрок“ беше танц с размяна на партньорите. Кралят бе започнал с нея, но завърши със своята кралица. Така всеки внимателен кавалер можеше да заеме такова място, че накрая да съпроводи партньорката, която си избере. Особено когато дългата редица танцуващи се престрояваше в три къси редици.
Докато Джоана наблюдаваше Джон и Изабел, които се усмихваха един на друг и се смееха, тя усети неочакван пристъп на ревност. Колкото и оправдани обвинения да сипеха върху главата на крал Джон, никой не можеше да отрече, че той обожава красивата си млада съпруга. Значи бракът може да не бъде толкова ужасен, ако мъжът ти изпитва такива чувства към тебе, призна си тя с тъга.