Когато Джоана и партньорът й, висок и строен млад лорд, стигнаха до края на редицата, той бързо я завъртя. Сега тя вече знаеше какво следва. Вдигна дългите си поли с една ръка и с другата посегна да хване ръката на новия си партньор.
За нейно огромно смущение ръката й хвана Райлън Кемп. Тя се олюля за миг, но той я стисна здраво и двамата преминаха почти без да се препънат под дългата арка от вдигнати ръце. Когато стигнаха до края на колоната от танцуващи, се обърнаха с лице един към друг. Той се поклони, но тя само едва-едва наведе глава, защото разтърсващите я чувства сега бяха далеч по-силни от способността и да прояви учтивост.
Райлън не обърна внимание на очевидното й смущение и отново пое ръката й за поредната фигура от танца.
— Днес изглеждаш много красива — измърмори той тихо.
Тя не бе очаквала да чуе такива думи от него и за миг остана безмълвна. Повече от всичко й се искаше да се покаже високомерна, да обгърне огорчението си в ледена демонстрация на дворцови маниери. Но гневът й бе замъглен от рояк други чувства към него и тя не успяваше да прикрие емоциите си.
— Изглеждам точно като това, в което се превърнах: животинче за награда, запазено за онзи, който даде най-висока цена.
Снишиха се едновременно, но очите му останаха впити в нейните.
— Аз няма да допусна това да се случи.
Джоана вдигна брадичка и се опита да преглътне буцата, заседнала в гърлото й. Как смее да се прави, че иска да й помогне, когато тъкмо той бе причина за цялото й нещастие?
— Доста късно е, дори за твоята намеса.
Той се усмихна, съвсем слабо, и прокара палец по кокалчетата на пръстите й.
— Още не е късно, Джоана. Трябва да ми повярваш.
— Да ти повярвам! — извика тя, после сниши глас. — Да повярвам на човека, който се показа толкова надежден, колкото и змията в райската градина? Вярвам, че можеш да ме отвлечеш. Вярвам, че можеш да пренебрегваш желанията ми. Вярвам, че можеш да разрушиш…
Прекъсна се, когато той я увлече в следващото приклякване, толкова ниско, че тя се спъна в роклята си. Райлън бързо я изправи, без да престава здраво да стиска ръката й.
— Може би трябва да дадеш почивка на преуморения си глезен — каза той и я изгледа многозначително. После сниши глас така, че само тя можеше да го чуе. — Иначе недискретните ти приказки ще съсипят репутацията ти.
— Твоята репутация, искаш да кажеш!
Но когато осъзна, че околните двойки я гледат любопитно, Джоана се принуди да признае, че е напълно безполезно да спори с него в подобно обкръжение. Освен това, разсъди, докато той я водеше към една ниша, тя нямаше интерес да танцува. Нито с него, нито с когото и да било от придворните на Джон.
Съвзела се благодарение на оправдания си гняв, Джоана изтръгна ръката си от неговата, която я държеше твърде интимно.
— Благодаря ви за танца, лорд Блекстън. Мисля, че сега ще се присъединя към някои от придворните дами на кралицата.
— Те всички танцуват — изтъкна той, препречвайки й ловко пътя. — Какво по-добро време за разговор от тази глъчка, в която никой няма да ни подслушва?
— Нямаме за какво да говорим. Нашите отношения почти приключиха.
И за да подчертае думите си, тя се обърна, възнамерявайки да се лиши от компанията му.
— Страхувам се, любов моя, че нашите отношения едва сега започват.
Тези няколко думи, прошепнати с такъв нисък, поверителен глас, я възпряха. Любов моя. За миг я овладяха спомени от едно друго време, когато той й бе шепнал любовни думи, и една обезоръжаваща топлина се разля из цялото й. Гневът се оттегли от лицето й и за миг Джоана срещна очите му, без да прикрива чувствата си.
— Не… не съм твоя любов — прошепна тя с глас, който потрепна едва забележимо.
По лицето му като че ли премина сянка и той се забави за миг с отговора си. Но когато проговори, в гласа му се промъкна горчивина.
— Ти беше моя любовница. — Въздъхна, сякаш се отърсваше от някакво тъмно чувство. — Искам да ти помогна да излезеш от тази клопка, Джоана. Няма да позволя да те омъжат против волята ти.
Ако не беше споменал за миговете интимност, споделени с него, Джоана щеше веднага да го порицае за внезапната смяна на становището по въпроса за нейния брак. Но спомените за това, което бяха направили заедно, я заляха като мощна вълна и я разтърсиха с една нежелана тръпка, която й пречеше да мисли свързано. Пак направи опит да избегне прекалено интимния разговор, но този път не гневът я подтикваше. Истината беше, че се страхуваше от него. Райлън упражняваше някаква неземна власт над нея — някаква мощ, която тя нито можеше да обясни, нито да управлява. Но тази власт безспорно съществуваше и той без съмнение осъзнаваше това толкова добре, колкото и тя.