Кимна и потупа огромния си корем с дебелите си къси пръсти — жест, който всички знаеха, че предшества някоя пространна реч.
— Нашият крал властва над поданиците си по волята на Бога. Онези, които сме призвани за религиозен живот в църквата, се грижим за душите на същите тези поданици. Но младите и здрави благородни дами имат своите отговорности, а те са да живеят в света и да се плодят. Да — продължи той под доволната усмивка на краля, — вашият дълг към Бога, лейди Джоана, съвсем ясно спада към тази област. Не се съмнявам, че небесният ни Отец ще помогне на нашия крал да избере най-добрия съпруг за вас.
— И за лейди Мерилин също — добави Джон.
— Нашият Отец напътства всичките ви решения — произнесе духовникът. После отправи остър поглед към Райлън. — Макар че някои се осмеляват да оспорват закона на божественото право, онези от нас, които по-тясно общуваме с нашия Бог, знаем, че човешкото решение — основаващо се, както е всъщност, на слабата и стремяща се към собственото си задоволяване човешка природа — никога не може да надделее над Божията воля.
Чу се одобрително шушукане и онези, които винаги се придържаха към мнението на краля, закимаха в знак на съгласие. Според интимното мнение на Джоана епископът беше един надут глупак, а кралят — може би точно толкова егоистичен и алчен, колкото го описваха клюките. Но тя потисна горчивите мисли под една примирена физиономия и подобаващо сведе очи.
Кралицата обаче внесе промяна в тона на разговора.
— Не се смущавайте от искреното изказване на чувствата на лейди Джоана, скъпи съпруже. Аз поемам задължението да я улесня в новия й живот. Без съмнение тя ще сметне двора за доста взискателен. Дали да не започнем с малка разходка наоколо? — Очите й блеснаха, когато хвърли поглед из кръга от дами и кавалери. — А, сър Гай. Ще ни придружите ли? — Тя потупа ръката на съпруга си и му отправи нежна усмивка. — Нали ще ни извините, милорд?
Джоана не можеше да направи нищо друго, освен да се подчини, когато кралицата и няколко от нейните придворни я отдалечиха от кръга на танцуващите. Огледа се през рамо и улови искрящия поглед на Райлън. Не беше сигурна дали в него чете гняв или отчаяние.
Или може би желание?
Бързо отпъди тази нелепа мисъл, защото добре знаеше, че той желае само едно: да спечели играта си срещу краля. Всяко желание, което изпитваше към нея, беше само част от манипулативните игри, които играеше. Но не можеше да отрече, че от дълбините на корема й се надигаше трепет, който изпращаше трескави горещи тръпки по цялото й тяло. Смръщи чело и се опита да прогони тези неуместни чувства. И докато свитата на кралицата си проправяше път към изхода от залата, тя осъзна, че някой върви редом с нея, едва когато една голяма мъжка ръка се обви около кръста й.
— О! — ахна тя изненадана и силен трепет премина през нея. Но когато вдигна очи, усмихнатото лице, което видя, не беше онова, което се бе надявала да срещне.
„Такава глупачка си, заслужаваш да ти надянат шутовска шапка“, укори се остро Джоана. И макар че сърцето й престана да тупти така силно, тя прокле разочарованието, което се разливаше из нея.
— Знам, че не са ни представили официално, лейди Джоана. Но се надявам да ми простите волността, защото вече съм чувал толкова много за вас, че имам чувството, че се познаваме. Позволете ми сам да ви се представя — И благородникът отмери изящен поклон, без да изостава нито крачка. После обърна красивото си лице към нея с широка усмивка — Аз съм сър Гай Босуърт. От Барнстейпъл в Девън. Мога да кажа, че дворът ни никога не е блестял така великолепно, както след вашето пристигане.
Джоана изслуша витиеватата му реч със смесица от раздразнение и веселост, но не сметна за разумно да покаже нито едно от тези чувства. След като огледа бързо приятната персона на сър Гай, тя отвърна очи и ги впи във влачещия се шлейф на светлосинята копринена рокля на кралица Изабел.
— Подобно чувство може да не бъде добре посрещнато от кралицата и другите дами — бе скептичният й коментар.
Думите й оказаха желания ефект, защото той хвърли предпазлив поглед към Изабел и сниши глас.
— Само исках да кажа колко ми е приятно, че такава красива девойка се е присъединила към нас.
Джоана не отговори, надявайки се да обезсърчи ухажора си. За съжаление, той взе мълчанието й за насърчение.
— Ще се погрижа пребиваването ви в двора да се превърне в удоволствие. Когато се запознаете с всички и се научите как да общувате, ще се чудите колко еднообразно сте живели досега. — Той грейна срещу нея, излагайки на показ широкото си чело, силната челюст и равните зъби. — Такова красиво създание като вас не би трябвало да се затваря зад стените на абатството.