Джоана трябваше още веднъж да потисне досадата си. Той наистина ли мислеше да й направи впечатление с думи, които ласкаеха лицето й, а напълно пренебрегваха нейните желания? Но макар да сдържа гневния си отговор, по презрителния й поглед ясно си личеше какво изпитва. Или поне би трябвало. Но вниманието на сър Гай се съсредоточи върху поизкривения ръкав на красивата му туника. После той нагласи брошката, която държеше късото му наметало отворено, и вдигна очи със самодоволна усмивка.
— Планираме излет със соколи за утре сутрин. Вие ще дойдете, разбира се. Имате ли сокол? Но не, та нали сте дошли без никакъв багаж, както ми казаха. Тогава ще яздите с мене, защото моята птица е великолепно създание. Ако ви хареса, ще ви позволя да я погалите.
Той продължи да бърбори и докато свитата се разхождаше из градините на абатството. Соколи, коне, лов — сър Гай поддържаше разговора без никаква помощ от нейна страна. Бъбренето му престана едва когато кралицата спря за почивка в спретнатата малка градина.
Изабел огледа антуража си.
— Скъпи сър Гай, бихте ли били така добър със сър Робърт да поставите вратичките? Много ще ни хареса да поиграем малко на крикет. — Бързият й поглед обходи дамите. — Направете двойки, красиви мои пеперудки. Матилд с Хенри, Адел с Роджър.
Джоана инстинктивно се прилепи към Мерилин. Със сигурност не искаше да образува двойка нито с Гай, нито с някого от дворцовите палячовци, както веднага бе нарекла кръга от приближени на крал Джон барони.
— Мерилин и Робърт… — започна отново кралицата.
Прекъсна я идването на един млад паж, който бързо се поклони и прошепна нещо на ухото на лейди Матилд. Тя веднага предаде съобщението на кралицата.
Слаба сянка прекоси красивото лице на Изабел, но след миг тя се съвзе. Очите й отново потърсиха Мерилин.
— Мерилин, скъпа, получихме съобщение, че току-що е пристигнал баща ви. Той иска да ви види и ви очаква в частната приемна на епископ Ференди. Можете да отидете да го поздравите. — Изабел кимна грациозно на пажа, който очакваше Мерилин, за да я придружи. — И разбира се, ще предадете моите поздрави на баща си. Очаквам да чуя новините, които може би е донесъл.
Мерилин не каза нищо, само покорно наклони глава, докато правеше реверанс пред Изабел. Очите й като че ли потърсиха някого в тълпата. Но преди Джоана да разбере кого, момичето се обърна и тръгна с пребледняло лице и разширени от страх очи.
Защо така се уплаши от пристигането на баща си, запита се за миг Джоана. Но веднага намери отговора. Мерилин бе казала, че баща й уговаря брак за нея. Може би идването му означаваше, че преговорите са приключили.
Тръпка на съчувствие премина по гърба на Джоана. Горката Мерилин. Но и самата тя беше в не по-добро положение от новата си приятелка, а при това нямаше кой да й помогне.
Изведнъж си спомни успокояващите думи на Райлън. „Няма да позволя това да се случи“, бе казал той така уверено. Но тя знаеше, за свое най-голямо разочарование, че неговата помощ би била всичко друго, само не и помощ. Единственият й шанс беше да убеди краля да я освободи от наследството.
— Докъде бяхме стигнали? — Мекият, но настоятелен глас на кралицата прекъсна мрачните мисли на Джоана. — О, да. Разпределяхме двойките за играта. Джоана, запознахте ли се със сър Ивън? Той е добър в игрите и винаги е много приятен компаньон. Двамата ще се справите много добре, сигурна съм.
За учудване на Джоана това се оказа същият мъж, който бе танцувал с Мерилин.
— И вие сте твърде великодушна относно репутацията ми, кралице моя — отвърна той. Макар че усмивката му изглеждаше принудена, се поклони на Изабел. После погледът му се обърна към Джоана и тя усети, че е възбудила любопитството му. — Милейди Джоана — изрече той и се поклони елегантно. Позволете ми да ви се представя. Ивън Торндайк, лорд Манинг, на вашите услуги.
Джоана се бе приготвила да бъде разочарована от този пореден дворцов галант, също както от сър Гай. Но когато той се изправи от поклона си над ръката й, лицето му отразяваше само приятелски интерес и нищо повече. Не се възползва и не целуна ръката й. Нито пък я стисна, за да се опита да я задържи повече. Вместо това леко отстъпи назад и я погледна открито.
— Без съмнение ще сметнете двора — и всички, които се събират тук — за доста любопитно нещо. Ако мога да разсея неудобството ви по някакъв начин, ще бъда извънредно радостен да го направя. Играли ли сте някога крикет?
Джоана изпусна дъха, който тревожно бе сдържала досега. Сър Ивън наистина изглеждаше доста любезен човек. Не я оглеждаше така, сякаш е някакво странно същество. Нищо чудно, че Мерилин като че ли се чувстваше добре в неговата компания. И макар че ответната й усмивка бе нерешителна, поради някаква причина Джоана почувства, че сър Ивън може наистина да бъде мъж, когото би успяла харесала.