— Не, никога не съм играла.
Докато траеше играта, стана ясно, че инстинктите на Джоана не са я излъгали. Сър Ивън беше много забавен компаньон, често се смееше, но повече на себе си, отколкото на някого другиго. Научи Джоана как да играе с бухалката и топките и колкото повече напредваше играта, толкова повече лошото й настроение се разсейваше.
— О, добър удар. Добър удар! — коментира сър Ивън, когато топката на Джоана, с червени ивици, удари една пурпурна и я отклони от вратичките. Джоана му се усмихна доволно, но триумфалното й изражение бързо помръкна. Пурпурната топка беше на Изабел и кралицата изглеждаше неприятно изненадана.
Ако можеше да върне удара, Джоана щеше да го направи. Последното, което искаше, беше да предизвика гнева на Изабел. Точно напротив. Но като истинска глупачка се беше увлякла в играта и изобщо беше забравила, че трябва да спечели благоволението на кралицата.
Сър Ивън удари топката си, но тя излетя извън очертанията и предизвика веселите коментари на неколцина други играчи. В следващата игра топката на Джоана беше избутана от тази на лейди Матилд със сини ивици, но това само заздрави позициите й. След това кралицата и нейният партньор направиха своя удар.
Когато отново дойде ред на Джоана да удари топката си с дългата бухалка, усилието я накара да сбърчи чело. Добре отмереният удар щеше да я изкара близо до крайния пост, тогава топката на сър Ивън щеше да удари нейната и двамата щяха да победят. Но това не изглеждаше много мъдро. Ръцете й леко трепереха, докато се прицелваше в топката, но не усети и най-слабото колебание, когато нанесе удара. Топката полетя напред по ниско окосената трева, право към целта. Когато топката на Джоана удари пурпурната, се надигна развълнуван шепот. Тя се опита да изглежда разочарована, когато топката й се отклони настрана и тази на Изабел се търкулна по-близо до финалната вратичка.
Дойде ред на сър Ивън. Той се приближи до своята топка на червени ивици, преценявайки възможния ъгъл на удара. Когато се изправи, погледна към Джоана. Очите им се срещнаха за един дълъг миг и Джоана ясно усети, че знае, че нарочно е ударила топката по този начин. Но той още можеше да отнеме победата на кралицата. Можеше да накара топката й да се завърти или да й препречи пътя към крайния пост. Имаше необходимите умения, за да направи или едното, или другото, и нямаше видима причина да устои на това изкушение.
Когато най-накрая застана над топката, Джоана затаи дъх, молейки се сър Ивън да не нанесе удара и да не предизвика по този начин неприязънта на кралицата към нея. Бухалката удари топката с глухо тупване. Тя полетя право към крайния пост. Той явно искаше да попречи на финалния удар на кралицата. Но когато топката наближи поста, тя леко се отклони и се изтъркаля на безопасна позиция.
Поддръжниците на кралицата нададоха радостни викове и самата Изабел потупа закачливо ръката на сър Ивън.
— Ще представите ли несполучливия си удар като жест на галантност, лорд Манинг? — И се засмя. — По-добре недейте, защото няма да ви позволя.
Всички обърнаха очи към следващия тур на играта… всички, с изключение на Джоана. Нима нарочно бе пропуснал удара? Сякаш усетил въпроса й, сър Ивън се приближи към нея.
— Може би друг път ще спечелим — каза той и сви рамене.
Тя се вгледа в сериозните му очи.
— Вие направихте това нарочно. Можехте да улучите, но пропуснахте.
Той се усмихна, но тя правилно разчете любопитното изражение на лицето му.
— Направих не повече от това, което и вие.
Джоана виновно отклони очи.
— Това е само игра.
— Да. Само игра — съгласи се той след малка пауза. — По-добре е човек да загуби, когато залогът е само един миг триумф. Особено ако това може да му осигури по-голяма победа.
Джоана не можа да го запита какво означава тази неясна забележка, защото откъм наблюдателите се чу висок вик — топката на кралицата влезе във финалната вратичка. Сър Ивън отиде да поздрави Изабел и Джоана не можа да привлече вниманието му сред бъбрещата тълпа. Сър Гай обаче без никакви затруднения си проправи път към нея, докато кралицата и свитата й бавно се връщаха към приемната на епископа. Джоана бе засипана с безкрайни разбори на всеки неин удар и на стратегията й по време на играта.
Тя тъкмо се накани любезно да го среже, когато видя, че пред тях върви сър Ивън. За миг той се откъсна от разговора си с лейди Адел и срещна погледа на Джоана. После й намигна — приятелско, заговорническо намигване — и тя съвсем забрави за присъствието на сър Гай.