Какво искаше да каже той с това намигване?
Джоана продължи да се взира в красивата червена коса на сър Ивън, след като той се бе върнал към разговора си с първата придворна дама на кралицата. Какво означаваше това намигване, продължи да се пита тя.
Нямаше намерение да я ухажва. Тя някак си беше сигурна в това. Но беше намислил нещо. И макар да нямаше представа какво може да е то, Джоана беше сигурна, че под приятната външност на сър Ивън Торндайк се крият далеч по-сериозни неща.
17
Мерилин лежеше напълно облечена на леглото си. Лицето й беше бледо, очите сухи, но Джоана изведнъж разбра, че е плакала. Тя затвори вратата и пристъпи към девойката, чиято нескривана мъка я накара да забрави собствените си объркани мисли.
— Какво има, Мерилин? Видяхте ли се с баща си? Лоши новини ли ви е донесъл? — Джоана седна на леглото до момичето и взе студената й ръка в своята. — Добре ли сте?
Мерилин преглътна и си пое дъх с видимо затруднение.
— Държа се много глупаво — пророни тя. — Това е повече, отколкото очаквах. И… и…
Гласът й отново трепна и тя преглътна стона, който се надигаше в гърлото й.
Джоана усети прилив на съчувствие към мъката на Мерилин. И страх за самата себе си. И двете бяха хванати в една и съща клопка без изход. Скоро и нея щеше да я сполети същата съдба.
— Баща ви избрал ли ви е съпруг?
Мерилин кимна. Вдигна към Джоана очи, плувнали в сълзи.
— Договорът е сключен и трябва да се радвам, защото този мъж поне не е стар и грозен…
Тя изхлипа, обърна се и този път открито заплака.
Джоана бе покъртена от огромната мъка на Мерилин. Нима нямаше как да й помогне да избегне този брак, от който тя така явно се боеше?
— Може би няма да е чак толкова ужасно — направи тя опит да я утеши.
Мерилин поклати глава.
— Той ме плаши! Толкова е мрачен и… и толкова сърдит.
— Баща ви ли?
— Не. Не. Лорд Блекстън! — извика разстроеното момиче. — Баща ми казва, че той има голяма власт и като негова съпруга ще бъда една от най-влиятелните дами в кралството, но…
Джоана не чу повече нищо. Мерилин трябваше да се омъжи за лорд Блекстън? Райлън Кемп бе обещал да се ожени за нея? Потресът от това разкритие разтърси всичките й сетива и тя се вгледа с неверие в хлипащото момиче на леглото. Не може да е истина!
Но явно беше.
Черна бездна се отвори в сърцето й — една тъпа болка, която не можеше да заглуши. Всички други случаи в живота й досега, когато се бе чувствала изоставена, й се струваха нищожни, сравнени със смазващото чувство на загуба, което я овладя сега. Защо именно Райлън от всички мъже в Англия?
Сълзи избликнаха в очите й, но тя бързо ги потисна. Щеше да бъде глупаво да плаче за него, каза си. За коя ще се ожени той, няма никакво значение за нея. Помъчи се да мисли логично. Сега трябваше да се безпокои за Мерилин. Насилваха горката плаха Мерилин да се омъжи за този егоистичен, коравосърдечен негодник! Та тя беше почти дете, помисли Джоана с растящо негодувание. Но щеше да бъде подложена на същото физическо оскърбление, което и самата тя бе претърпяла от него.
Тази мисъл стресна Джоана. Райлън и Мерилин. Тя бързо си пое дъх и се опита да се успокои, защото съвсем неочаквано се бе поддала на чувство, твърде близко до ревността.
Но не беше ревност. Беше сигурна в това. Макар че този мъж имаше нещо привлекателно у себе си… макар че можеше да целува една жена и да я прегръща така, че напълно да отнеме волята й… въпреки това той беше негодник. Беше лорд Черно сърце, недостоен за такова невинно създание като Мерилин.
Тя се вгледа в страдащата девойка и успокоително я погали по косата. Мерилин трябваше да бъде омъжена за далеч по-достоен мъж от Райлън Кемп. Трябваше й мъж с добри обноски. Някой галантен и очарователен човек, приятен и с мек характер. Някой като… като…
Джоана се усмихна малко тъжно, когато се сети за името. Мерилин имаше нужда от някого като Ивън Торндайк. Той беше млад, приятен на вид и с извънредно приветлив характер. Не беше алчен и изглежда, нямаше особени политически амбиции.
Но пък онова намигване…
Джоана се намръщи, после решително отпъди мислите за Ивън Торндайк и Райлън Кемп — мислите за всички мъже — от главата си. Сега се тревожеше преди всичко за Мерилин.
— Хайде, Мерилин — поде тя с по-твърд глас. — От тези сълзи няма никаква полза. Сега трябва главата ти да се проясни, за да се пребориш с баща си по този въпрос.
Хлипането на Мерилин понамаля и след като изтри сълзите с юмруци, тя се обърна по гръб и се вгледа в Джоана.