Но той не се бе показал такъв, когато бе легнал с нея.
Този нежелателен спомен породи гореща тръпка в тялото й. Сякаш някакъв възел започна да се разплита в корема й, когато си спомни жадните му целувки и бавните ласки. В това невероятно кратко време той като че ли я бе обожествил, така преднамерено отлагайки собственото си задоволяване.
Джоана отчаяно се сви на топка и се зави презглава с ленените чаршафи. Беше толкова объркана, че не можеше да мисли. А за да се влошат още повече нещата, дори собственото й тяло я предаваше. Мигновеният спомен за интимните моменти, преживени с него на Свещения остров, накараха зърната й да щръкнат, а в най-скритите й недра се разля влажна топлина.
Тя стисна здраво клепачи, опитвайки се да си спомни колко ужасен беше той, колко неотстъпчив. Тези негови ръце бяха я хвърлили по гръб така, сякаш беше чувал с репи. Устата му бе изригвала ругатни и жестоки заплахи. Но когато се унесе в сън, с нея бяха само горещият допир на ръцете му и прошепнатите нежни думи. Нощта й донесе сън, изпълнен със страст, а не с покой.
На сутринта тя се събуди отпаднала и изтощена. Мерилин също беше бледа, сякаш сънят не й беше помогнал особено много да си почине, и двете се заприготвяха за настъпващия ден почти без да разменят и дума помежду си. Мерилин облече тясна туника с дълги пищни ръкави. Приглушеният син цвят й отиваше, но потиснатото й изражение и безжизненият поглед затъмняваха естествената й красота.
Джоана облече бледозелена рокля с втъкани сребристи нишки и простичка кройка. Остави косата си пусната, както кралицата й бе обяснила, че се носят неомъжените девойки. Но тя знаеше, че не е чистата девойка, за каквато я вземаха всички. Тази мисъл отново пробуди хаотичните чувства, които предния ден бе породило известието на Мерилин.
— Моля те да не разгласяваш нищо от това, което си говорихме снощи — започна Мерилин. — За годежа ми.
Джоана й отправи смутен поглед.
— Значи това е тайна. Но не може дълго да остане така.
— Не. Но баща ми и… лорд Блекстън ще изберат подходящия момент, за да оповестят споразумението си.
Джоана замълча за миг.
— Тяхното. Не твоето.
Мерилин я изгледа умоляващо.
— Какво искаш да направя? Молих се през нощта и приемам решението на баща си по този въпрос.
— Той изобщо изслушал ли те е, за да знае какво мислиш по въпроса?
Мерилин прехапа устни и поклати глава.
— Договорът вече е сключен. Освен това, не мога да се меся.
— Ако не ти, кой тогава? — възкликна Джоана в отчаяние. — Със сигурност има и други мъже, които баща ти би приел и които не са толкова отблъскващи за тебе. Дори сега в двора има няколко такива.
— Кралят искаше да ме види омъжена за сър Робърт Шорт, но баща ми не го харесва. Много е пристрастен към игрите.
— Ами другите, с които вече се запознах? Какво ще кажеш за сър Гай… сър Гай…
— Сър Гай Босуърт Барнстейпъл — и Мерилин се усмихна. — Той е глупак, загрижен повече за подплатените си с кожа наметала и брошките със скъпоценни камъни, отколкото за реколти и отбрана. Аз бих могла да управлявам нашите земи по-добре от него.
Джоана се съгласи с колеблива усмивка.
— Добре, добре. Тогава сър Хенри? Или сър Робърт? Или… точно така. Ами сър Ивън Торндайк?
Веднага усети, че е улучила, защото бледото лице на Мерилин бързо доби цвят, а очите й грейнаха.
— Аз… аз едва го познавам.
— Знаеш дори по-малко за Райлън Кемп… освен, разбира се, че е коравосърдечен и с лош характер — поде саркастично Джоана. После въздъхна. — Ще навреди ли, ако попиташ баща си? Сър Ивън изглежда приятен човек. Кралицата го покровителства.
— Страхувам се, че това няма да повлияе много на баща ми.
— Той със сигурност ще разгневи краля и кралицата, ако се съюзи със сър Райлън — замисли се Джоана на глас. После добави с по-остър глас: — Баща ти не е съюзник на крал Джон, нали? Не, разбира се, че не е — отговори тя на собствения си въпрос. — Защото възнамерява да омъжи единствената си дъщеря за един заклет враг на краля. Кажи ми, Мерилин, как така се озова в антуража на кралицата?
Девойката въздъхна и уморено се облегна на леглото.
— Баща ми не ми се доверява, не и когато става дума за имоти. Но аз знам, че кралицата ме държи тук, за да повлияе върху решението на баща ми относно моя съпруг. — Тя се опита да се усмихне, но се получи жалка гримаса. — Когато помолих баща си да ми позволи да се върна в замъка Лотън, той поиска от мене да се възползвам възможно най-много от положението си. Да се усмихвам приветливо на тези, към които ме насочат кралицата или кралят, но да не се сприятелявам особено много с никого. Да се държа на разстояние от всеки мъж, който би могъл да има аспирации към именията на баща ми чрез брак с мене.