— От години не го бях виждала, милорд.
„И не беше нито добър баща, нито добър съпруг“, добави тя мислено. Но стисна устни, за да не изрече на глас тази констатация, и вместо това хвърли бърз поглед към Райлън. Той също беше от онези, които не биваше да стават нито съпрузи, нито бащи. Но сър Егбърт сигурно възнамеряваше да го направи такъв, за сметка на невинната Мерилин.
Тя зърна как Мерилин хвърля нервен поглед към Райлън и как той някак виновно се връща към разговора със събеседника си. Тогава Джоана потърси Ивън Торндайк. Той обаче не гледаше към Мерилин, а към Райлън. И то леко намръщен. Дали и той знае? С подновена решителност тя отново обърна блестящия си поглед към сър Егбърт.
— Отдавна живея в абатството „Света Тереза“, нали разбирате — поде тя, опитвайки се да придаде смиреност на гласа си. — Пожелах да положа монашеския обет и баща ми се съгласи. Но бях внезапно отвлечена от дома си и сега не знам как да се върна обратно.
— Кралят само е упражнил правото си да осигури правилното разпореждане с твоята собственост — отговори Егбърт с поучителен тон. После хвърли кратък поглед към Райлън и продължи по-меко. — Политиката е над възможностите на момиче като тебе.
Джоана му отправи огорчена усмивка.
— Изглежда, обаче, че съм принудена да науча за политиката повече, отколкото бих искала, защото не кралят ме отвлече от „Света Тереза“. Не, направи го най-коравосърдечният от всички, които познавам, сър Райлън Кемп. Вие без съмнение познавате този зъл лорд Блекстън? — нанесе тя последния удар.
В изражението, което се изписа по лицето на сър Егбърт, имаше нещо комично, но Джоана не се осмели да се засмее. Червендалестите му бузи пламнаха още повече, очите му се разшириха в прилив на неверие и ярост, гушата му затрепери. Джоана усети как Мерилин силно я дръпва за ръкава, но не обърна внимание.
— Надявам се да не е ваш близък приятел — продължи тя, сякаш не бе забелязала реакцията му. — Защото мога лично да свидетелствам, че у него няма нито маниери, нито чувство за приличие, нито някаква чест. Бях спасена случайно, когато ни намериха няколко кралски войници.
И докато сър Егбърт продължаваше да се взира стреснато в Джоана, Мерилин отвори уста и се намеси:
— Не говори такива неща, Джоана. Лорд Блекстън със сигурност не би навредил на честта на една дама.
Джоана погледна приятелката си, която знаеше слуха… както го знаеше и почти целият двор. Но искреното учудване, изписано на лицето на Мерилин, потвърди надеждите на Джоана: Мерилин правеше всичко по силите си, за да помогне на Джоана да развали ненавистния за нея годеж.
Сър Егбърт премести разгневения си поглед от Джоана към видимо разстроената си дъщеря, после отново към Джоана. Както се бе надявала тя, вроденото му чувство за галантност спрямо благородните дами и необходимостта да ги защитава на всяка цена влизаха в битка за надмощие с нуждата от политическия му съюз с Райлън Кемп.
— Лорд Блекстън е влиятелен човек — рече накрая той с укорителен тон. — Много неща не са ти известни в това отношение.
Джоана упорито вирна брадичка.
— Съмнявам се, че баща ми би допуснал такова долно деяние спрямо неговата дъщеря да остане без последствия. Вие не бихте ли отмъстил за подобна постъпка спрямо вашата дъщеря?
Джоана отново трябваше да потисне изблика на смях, защото сър Егбърт изглеждаше почти като пред апоплектичен удар.
— Но… но… но точно в това е въпросът. Ако баща ти беше жив, нямаше да стане нужда лорд Блекстън да те отвлича…
— Значи казвате, че одобрявате подобна долна постъпка? — запита Джоана с невинен поглед в широко отворените си очи.
— Татко! — възкликна Мерилин и сър Егбърт още повече се обърка.
— Не, не! Не съм казвал такова нещо! Просто казвах, че жените не могат да разберат подобни неща.
— Аз добре разбирам колко ме изплашиха лорд Блекстън и неговата банда негодници — възрази ядно Джоана. — Моля се дано Мерилин не стане жертва на подобно долно отношение!
За учудване — и тайна радост на Джоана — Мерилин избухна в сълзи. И преди Егбърт или Джоана да реагират, тя излетя от залата. Няколко души се обърнаха, докато профучаваше покрай тях, но тя не им обърна никакво внимание. Джоана възнагради сър Егбърт с унищожителен поглед, после се накани да последва приятелката си. Но когато видя сър Ивън Торндайк да си проправя път покрай трима благородници, за да тръгне дискретно след Мерилин, Джоана веднага се отправи в друга посока.