Ако Мерилин бе избрала подходящия момент, същото можеше да се каже и за Ивън. Той по-лесно можеше да успокои разстроената Мерилин и да подпомогне плана на Джоана повече, отколкото тя можеше да стори. Засега бе направила всичко, което бе могла. Най-добре беше да изчака.
18
Когато Изабел и придворните й се оттеглиха в дневната, която кралицата беше определила за свое лично ползване, се видя, че Мерилин отсъства. Джоана седеше тихо с ръкоделието си, мислейки за Мерилин, докато бродираше един сложен модел върху ефирно тънкия воал, който кралицата щеше да носи заедно с дрехата, която лейди Адел украсяваше с бродерия. Няколко други дами работеха върху един стенен килим, който щеше да изобразява краля в славни моменти на неговото царуване. Както винаги дамите си говореха тихичко, разменяха клюки, съвети и новини. Джоана не им обръщаше внимание, защото беше заета със собствените си мисли. Но когато дочу да споменават името на Мерилин, наостри уши.
— Тя наистина се разплака — казваше Адел със смръщено чело, разплитайки един усукан конец.
— Точно преди да избяга, говореше с баща си. И с Джоана.
Няколко глави се обърнаха към Джоана.
— За какво говорехте?
— Да не е заради нещо, което баща й е казал?
— Да, Джоана. — Властният глас на кралица Изабел се извиси над глъчката. Тя седеше малко настрана от другите и лениво галеше една едра бяла котка, настанила се в скута й. — Вие бяхте с нашата сладка невинна Мерилин. Баща й трябва да й е казал нещо, което много да я е смутило, за да я накара да избяга от залата така бързо и без никакво достойнство. Елате да ни разкажете какво я разстрои така.
Очите на Джоана се преместиха от кралицата към котката и отново към Изабел. Потискайки една неприятна тръпка — дали заради кралицата, или заради котката, не знаеше точно, — тя потърси някакъв безопасен отговор. Как искаше просто да изтърси пред всички самата истина. Ако кралицата знаеше за годежа на Мерилин с Райлън Кемп, щеше решително да се намеси и да предотврати техния съюз. Но Джоана бе обещала да пази тайната на Мерилин и колкото и да й се искаше, не можеше да се откаже от думата си.
— Мерилин не спа добре нощес, милейди — започна предпазливо Джоана. — И когато обясних на баща й по какъв начин съм се озовала в двора — той не беше чул как надменният лорд Блекстън ме отвлече от абатството, — тя се разстрои от това, че баща й не беше способен да разбере как се чувства една жена, изпаднала в такова ужасно положение.
И понеже Изабел не сваляше от нея погледа си, изпълнен с видимо съмнение, Джоана побърза да продължи:
— Но Ивън Торндайк тръгна след нея. Без съмнение я е успокоил. Ако не възразявате, сега ще ида да я потърся и лично да се убедя, че се е съвзела от силното вълнение.
— Ивън Торндайк? — повтори замислено кралицата, когато Джоана остави настрана бродерията си и се изправи. Няколко жени се спогледаха многозначително. — Откога е вдовец Ивън? — Изабел обходи залата с очи.
— Три години и нещо — чу се отговор.
— И има само едно дете?
— Да, милейди. Малък син.
Лека усмивка се изписа на пълните устни на Изабел и тя любезно подкани с жест Джоана да върви.
— Да, идете да видите Мерилин. Мъжете могат да бъдат толкова невнимателни, особено бащите. Собственият ми баща се канеше да ме омъжи за онова нищожество Хю де Браун. Идете да видите Мерилин и я върнете при нас, когато настроението й се поправи.
Настроението на самата Джоана беше толкова приповдигнато, че тя почти прелетя през сенчестия засводен коридор, който водеше към женското отделение. Едва оформеният й план вече даваше резултати далеч над очакванията и! Сър Егбърт, надяваше се тя, сега щеше да размисли дали ще иска Райлън Кемп за зет. Ивън се занимаваше с измъчената Мерилин. Но най-доброто от всичко беше това, че подхвърлената от нея идея относно Ивън и Мерилин вече покълваше в мисълта на Изабел!
Сви в нисък страничен коридор, прекоси разсеяно едно пусто предверие и се изкачи по тясната каменна стълба. Все пак нищо не беше сигурно. Сър Егбърт не беше отказал на Райлън, а дори да го беше направил, Райлън нямаше така лесно да се примири с промяната в плановете си. Райлън Кемп беше един самолюбив и твърдоглав човек. А по въпросите за собствеността и властта беше толкова предубеден, колкото и крал Джон, само че далеч по-гъвкав.
Наближи коридора, водещ към стаята, която споделяха с Мерилин, все още потънала в мисли. Но едно внезапно помръдване в рамката на вратата и една твърда ръка, която стисна нейната, я накараха внезапно да спре.