— Най-накрая дойде — изрече Райлън Кемп, привличайки я в закритата от погледи ниша.
И преди тя да разбере какво става, той я прилепи към солидната дъбова врата, хващайки здраво ръцете й над лактите.
— Ти! — изгледа го с нарочно неудоволствие Джоана, но сърцето й заби двойно по-бързо.
В гърдите й се гонеха толкова много чувства, че едва дишаше. Беше изплашена. Беше развълнувана. И съвсем объркана.
— Да, аз, малка моя гълъбице. Или очакваше някой друг кавалер?
Джоана се взря в лицето му, губещо се в сянката, чувствайки топлината на ръцете му през ръкавите на роклята и ризата си. Очите му бяха тъмни и бляскави. Бе стиснал устни и изглеждаше сърдит. Нима толкова скоро бе научил какво е станало?
— Не… не съм очаквала никого. А дори да беше така — прибави тя, възвръщайки си самообладанието, — това не те засяга.
Като чу това, той присви очи и бързо я изгледа от горе до долу. После въздъхна.
— Не ме предизвиквай, Джоана. Предупреждавам те, не ме предизвиквай. Казах ти да ми вярваш, че ще оправя нещата. Но нещо ми подсказва, че вече си започнала да се месиш в работи, които не те засягат.
— А аз ти казах, че вярвам, че ти правиш само това, което е добро за тебе, без да се съобразяваш с моите желания или с благополучието ми.
За нейна изненада тези думи го накараха да се усмихне и да поотпусне ръцете й. Тя рязко се дръпна и се изскубна от хватката му, но все още оставаше прикована към вратата — той продължаваше да й препречва пътя.
— Джоана, колкото и да ти е трудно да го повярваш, аз наистина мисля преди всичко за твоето благополучие.
— А за желанията ми? Искам да се върна в „Света Тереза“, но ти никога няма да допуснеш това, нали?
За един дълъг миг той остана загледан в нея, после изведнъж вдигна ръка и леко отмахна от лицето й един къдрав кичур коса.
— Това никога не е било възможно, Джоана, макар че ти отказваш да го приемеш. Но аз ти обещавам, че в скоро време много ще се радваш, че не си положила обета. Почакай. — Преди тя да успее да възрази, той положи пръст на устните й. — Има неща, които не мога да ти кажа. Поне не сега. Но ако просто бъдеш търпелива…
— И ако ти повярвам? — вметна Джоана.
Искаше тонът й да бъде заядлив, но изнервящият допир на пръстите му до чувствителните й устни бе угасил огъня в думите й. Вместо това в корема й се разля смущаваща топлина.
— Да, и ако ми повярваш — прошепна той с нисък, дрезгав глас.
Джоана усети дъха му на бузата си. Почувства как ръката му нежно гали косата й и се спуска към врата. Очите му бяха много тъмни, но като че ли светеха с вътрешен блясък. После той сведе лице, устните му докоснаха нейните и светът се изгуби.
Устата му беше топла и твърда, но целувката му беше нежна, сякаш едва вкусваше устните й. Една малка разумна част от мозъка й знаеше, че тази целувка трябва да спре веднага, преди да е станало твърде късно. Но друг, по-силен глас й казваше да отвърне на целувката му. Просто да му отвърне и да потъне в неземните усещания, които събуждаше у нея. После той се приближи още и гърдите му докоснаха нейните.
Изведнъж гореща вълна обля Джоана и внезапната реакция на тялото й я накара да ахне. Целувката на Райлън стана по-дълбока, той плъзна езика си по устните й и ги накара да се открехнат. Този път Джоана леко изстена от желание, защото усещането за копринената мекота на езика му върху вътрешната повърхност на нейните устни бе почти непоносимо удоволствие.
— Трябва да спреш — успя да промълви тя.
Но в отговор Райлън потърси езика й и го увлече в еротичен танц, при който устните им се сляха в едно, също както и телата им.
Джоана усети напористата твърдост на мъжествеността му, притискаща се към бедрата й. Гърди, слабини, крака — всичко негово я обгръщаше и я отнасяше в едни греховни, но въпреки това прекрасни висини. Тя обви ръце около раменете му. Пръстите й се вплетоха в гъстата му дълга коса. Когато коляното му се пъхна между нейните, тя се притисна към него, усещайки как дълбоко в нея се надига влажна топлина.
— Господи, проклет да съм, ти си като огън в кръвта ми — изруга той с предрезгавял глас, спускайки търсещите си устни надолу по бузата, после към ухото и шията й.
Едната му ръка се плъзна още по-надолу и обхвана седалището й. Той я притисна силно към себе си и пламъкът, който го изгаряше, подпали и нея.
— Райлън — прошепна тя, отмятайки глава, за да я облегне на тежката дъбова врата. Жадните му устни проправиха гореща и влажна пътека по шията й, спуснаха се към ключицата и стигнаха до мястото, където корсажът на роклята му препречваше достъпа до плътта й. Но той продължи и огнените му целувки изгаряха гърдите й през тънкия плат на роклята.