— Ти си моя, Джоана. Само моя — прошепна той в ухото й, прекъсвайки за миг целувките.
До момента Джоана бе напълно объркана от упоителната му близост и не можеше да мисли ясно. Но думите му, че е негова и на никого другиго, й върнаха минимално необходимата доза здрав разум… и доста по-голяма доза гняв, когато си спомни за неговия годеж.
— Твоя? — изсъска тя и обърна лице, за да избяга от търсещите му устни.
— Да, моя си, Джоана. Независимо как изглеждат нещата в очите на двора, никога не се съмнявай в този факт.
Той обхвана лицето й в длани и я накара да го погледне. Но когато зърна яростта в очите й, се поколеба и точно този миг нерешителност я накара да избухне.
— Как мога да съм твоя, когато се обвързваш с друга? — Едва бе произнесла думите, и пожела да ги върне обратно.
Първо, защото й прозвучаха като укор на ревнива капризна жена. Освен това бе нарушила обещанието, дадено на Мерилин. Но най-лошото беше, осъзна тя, когато той сви гневно вежди, беше, че изгуби единственото си предимство. Разгласяването на тайната щеше да я принуди колкото може по-скоро да осуети годежа му с Мерилин.
— Какво означава това, в името на всички светии? — започна той ядосан. — Какво знаеш ти за това?
— Знам, че крал Джон ще ти се противопостави за всичко, независимо дали за мене или за Мерилин.
Изгледа го предизвикателно, искаше да го накара да отрече годежа си с Мерилин. Но за нейно объркване той отмина тази тема.
— Крал Джон няма да те даде на никому, освен на мене.
Джоана поклати глава и се изсмя на глас, но без никаква веселост.
— О, ти наистина си глупак. Той те мрази. А аз…
— А ти — въпреки всичко, което си мислиш, че знаеш — съвсем явно не ме мразиш — довърши той.
Това беше без съмнение най-арогантният му отговор досега.
— Ти си най… най-отвратителният и безчестен негодник…
— Когото някога си целувала? — прекъсна той тирадата й. — Хайде, Джоана. Можеш вече да спреш да се правиш на оскърбена след всичко, което се случи между нас. — Той се наведе напред, опря длани на вратата от двете страни на раменете й и я прикова с подигравателния си поглед. — Нека се върнем към предишния си начин на общуване. Много повече предпочитам да те целувам, отколкото да споря с тебе.
— Но не и аз! — Тя опря ръце в гърдите му и се опита да го отблъсне, но без успех.
— Каква ужасна малка лъжкиня си — прошепна той, опитвайки се да плени устните й. — Ще трябва да започнеш да ми казваш истината, знаеш ли. И да престанеш да се месиш в неща, които не те засягат.
Джоана ядосано вдигна ръка, за да му запуши устата, и чу метна яростен поглед.
— Защо? За да можеш да съсипеш и това нещастно момиче така, както съсипа мене ли?
— Кхм-кхм.
Джоана подскочи, чувайки как някой се прокашля зад вратата. Райлън също трепна, изправи се и прояви достатъчно присъствие на духа, за да скрие лицето й до рамото си в една внезапна, сурова прегръдка.
— Тук не е удобно място за срещи, приятелю.
Райлън отпусна Джоана така бързо, както мигновено я бе привлякъл към себе си.
— Господи, Ивън! — изръмжа той, обръщайки се към мъжа. — Избра ужасно неподходящ момент!
— Въпрос на мнение — отвърна Ивън със същия тон. — Питам се дали лейди Джоана изпитва същото като тебе. И съм сигурен, че не е така.
Понеже вече нямаше нужда да крие коя е жената до него, Райлън се обърна с лице към навъсения Ивън.
— Какво толкова те тревожи? — започна той.
— Достатъчно е, че Мерилин се страхува от тебе. Трябва ли сега да се занасяш с единственото момиче, което смята за своя приятелка?
— Какво? — възкликна Райлън объркан.
Но Джоана веднага разбра.
— Да се занася? — изфуча тя. — Бог да ме пази от такива дървеноглави мъже. Аз не се занасям с него. Истината е, че той ме причака и ме нападна тук, когато се бях запътила към Мерилин!
Тя издърпа ръката си от тази на Райлън и му отправи пълен с ненавист поглед.
Както прибързано я бе обвинил, също толкова бързо сега Ивън се зае да я защитава.
— Господи, какво те прихваща, Райлън? Достатъчно глупаво постъпи, като отвлече лейди Джоана. И постъпваш двойно по-глупаво, като я преследваш тук. Сега ще поискаш ли да спиш с нея само на една стена разстояние от годеницата си? Да не споменаваме, че тук е в свято място, а тя, освен това е и кралска повереница?
Той покани с жест Джоана да се приближи към него, но Райлън я спря с желязна ръка.
— Има неща, които не съм ти казал, Ивън.
— Колко просветляващо! Значи от всекиго криеш нещо различно — изрече саркастично Джоана. — Ивън явно е знаел за годежа ти. А аз научих едва вчера.