— По-добре да не го беше научавала — измърмори Райлън. Но очите му оставаха впити в Ивън. — Плановете ми донякъде се промениха. Но тук не е мястото да говорим за това.
И той кимна към Джоана.
Първоначалният гняв на Ивън се бе поизпарил и лицето му постепенно възвръщаше цвета си. Той изгледа любопитно Райлън, после насочи вниманието си към Джоана.
— Може би трябва да идете при Мерилин. Тя е по-спокойна, но въпреки това е изнервена, защото избухна пред баща си и пред целия кралски двор.
Джоана бе извънредно щастлива да се откопчи от сърдитата близост на Райлън, но той явно не бе свършил с нея.
— Ще си държиш езика за всичко, свързано с мене и с лейди Мерилин. Забранено ти е да говориш за годежи, независимо кой подхваща темата. Ясно ли е, Джоана?
— Ясно е това — започна тя с хитра усмивка на устните, — че сърдитият лорд Блекстън може да заплашва и да хвърля мълнии, но в края на краищата аз ще правя каквото сметна за уместно…
Той я извърна така рязко към себе си, че тя една не падна.
— Не ме карай да избухна, Джоана. Само ти ще пострадаш от това. — После я отблъсна към Ивън и тя залитна към вратата зад него. — Сега върви при Мерилин. Но те предупреждавам да не й казваш нищо.
Въпреки смелите думи, които току-що бе изрекла, Джоана едва не литна. Заплахата на Райлън я бе разтърсила повече, отколкото би си признала. Инстинктивно разбра, че той няма да я нарани физически. Но предупреждението в думите му беше съвършено ясно. Говореше напълно сериозно.
Какво обаче можеше да направи той, ако тя кажеше нещо, с което да развали новия му план, запита се Джоана, забавяйки бързите си стъпки в опит да забави и бясно туптящия си пулс. А и бъдещето на Мерилин зависеше от това. Ивън беше мъжът за Мерилин. Не Райлън.
Райлън беше… Райлън беше…
Джоана притисна длан към корема си, опитвайки се да заглуши трепета и да отпъди предателските мисли. Но колкото и да се опитваше, не можеше да отрече, поне пред себе си, че Райлън беше мъжът за нея.
Пълна нелепост. Това противоречеше на всичко, в което тя вярваше и което искаше за своето бъдеще. Но очевидното не можеше да се отрече. Неговото докосване, целувките му, самото му присъствие разбуждаха нещо дълбоко в нея… нещо, което не знаеше, че съществува. То беше порочно и греховно. Но беше истина.
С покрусена въздишка тя се облегна на студената каменна стена. В какво ужасно положение бе изпаднала. Райлън искаше да се ожени за Мерилин заради огромните политически изгоди, които му даваше нейното наследство. Ако беше искал да се ожени за Джоана и да спечели нейните йоркширски имения, щеше да го направи още от самото начало. Но той не я искаше като съпруга. Тя му трябваше само като момиче за забавление.
Изобщо нямаше да бъде учудена, ако пожелаеше да й спести брака с някой от последователите на краля, за да може самият той да има по-лесен достъп до нея! Може би промяната в плановете му включваше да я настани в Оксуич, където да може свободно да я посещава и да се наслаждава на същите удоволствия, които бяха споделяли на Свещения остров.
Жалкото тук беше, осъзна тя, потръпвайки от спомена за преживяната с него страст, че тя знаеше всичко това и все пак копнееше за него.
Джоана си пое дълбоко дъх и се отдели от стената. Вдигна брадичка и пое към стаята, която споделяше с Мерилин. Райлън Кемп беше един себелюбив негодник, който не мисли за желанията на другите, а само за своите. Това, което той искаше, обаче можеше просто да върви по дяволите, реши тя в прилив на гняв. Нямаше никаква причина неговите грандиозни политически машинации да направят Мерилин и Ивън нещастни. Нейният план да ги събере беше вече в ход и тя нямаше да допусне той да го съсипе.
Не, Райлън нямаше да се ожени за Мерилин. Ивън щеше да се ожени за нея. И макар че можеше Райлън никога да не се върне при нея — наистина той щеше да я намрази, ако провалеше плановете му, а тя вероятно щеше да се види нещастно омъжена за някой надменен и коравосърдечен простак от неговия ранг, — въпреки това Джоана възнамеряваше да продължи по набелязания път. Само й трябваше начин да развали годежа на Райлън с Мерилин.
— Богородице свята, но ти очевидно си полудял! — избухна Ивън, когато двамата с Райлън останаха съвсем сами.
Ивън бе тръгнал с решителна крачка редом с Райлън през оживения двор на абатството, покрай кладенеца и фонтана и го бе последвал оттатък зеленчуковите градини с все по-нарастващ гняв. И сега, когато стигнаха открития бряг на река Оз, недалече от воденицата на абатството, реши, че вече няма нужда да сдържа думите си.
— Ти си сгоден за една, а тичаш подир друга! Лейди Джоана не е някоя весела вдовичка или развалена жена, с която можеше да се забавляваш. Тя е момиче под опека, благородничка, която трябва да защитаваш, а не да се опитваш да унищожиш! — Лицето му стана още по-червено, когато през ума му мина една ужасяваща мисъл. — Не е възможно да искаш да попречиш на Джон да уреди брака й, като очерниш репутацията й!