— Проклет да съм, Ивън! Толкова малко ли ми вярваш?
Райлън сграбчи една висока тръстика и я изтръгна от корен.
— Когато един мъж е обсебен от някоя жена, не мисли с главата си! Нагонът го тласка в посока, в която мозъкът му никога не би поел.
Това донякъде поохлади гнева на Райлън срещу приятеля му, защото въпреки суровите думи в забележката на Ивън имаше неоспорима истина.
— Грешките, които допуснах с Джоана Престън, са в миналото. Планирам да ги поправя по възможно най-почтения начин. — Ухили се широко на все още неразбиращия Ивън, който се почувства доста неловко. — Ще се оженя за нея.
Чувствата, които пробягаха по лицето на Ивън, накараха усмивката на Райлън да стане още по-широка. Отначало Ивън бе шокиран, после очевидно облекчен. Но след миг на лицето му отново се изписа тревога и гняв.
— Сгоден си за лейди Мерилин, а възнамеряваш да се ожениш за лейди Джоана? А какво ще стане с договора ти с Егбърт? А възраженията на краля? А репутацията на лейди Мерилин?
С пресилена въздишка Райлън захвърли изтръгнатото тръстиково стъбло и прокара ръка през разрешената си от вятъра коса.
— Положението е сложно, признавам. Но не и безизходно.
— О, да, нека идем да пием наздравица с Джон и Егбърт! Виното ще оправи всичко, нали?
Райлън се засмя на сарказма на приятеля си и си възвърна самообладанието.
— Признавам, че няма да е лесно. Егбърт ще се вбеси, а враждата с него е нещо, което на всяка цена ще се стремя да избягна.
— Мислиш ли, че ще иде при Джон? — запита Ивън.
Сега, след като даде воля на емоциите си и разговорът се насочи към политиката, той отново стана сериозен.
— Не мога да бъда сигурен в това. От една страна, винаги е отхвърлял кандидатите, които Джон му е предлагал за зетьове. Но Егбърт има тежък характер и в пристъп на гняв срещу мене може лесно да се поддаде на натиска на Джон. По дяволите, искам да можехме да отведем Мерилин далече от двора и от опеката на краля… и на Егбърт. Лош беше денят, в който той я остави под грижите на краля.
— Егбърт се съгласи на това само за да не дразни Джон и да спечели малко време — отвърна Ивън. — Освен това смяташе, че дъщеря му трябва да научи дворцовите маниери и да опознае кралската двойка. В края на краищата, той я беше държал затворена в замъка Лотън през по-голямата част от живота й. Огромните й имения я правят най-ценната наследница в Англия. Тя трябва да се научи как да се държи в най-висшите кръгове.
Това накара Райлън да направи гримаса.
— Най-ценната наследница в цяла Англия. И почти беше моя.
— Все още може да бъде — отвърна Ивън с премерен тон.
Райлън се усмихна тъжно.
— Никога не съм помислил, че мога да кажа такова нещо, още повече да го повярвам. Но има неща, много по-ценни дори от имения като тези на Мерилин.
Ивън се изкикоти разбиращо и тупна Райлън по рамото.
— Някои неща? Като например някоя йоркширска наследничка?
Сега беше ред на Райлън да стане сериозен.
— Бих я взел и да не притежаваше Оксуич — призна той с несвойствена откритост. — Макар че когато я видях за първи път, беше почти боса и облечена с мизерна послушническа рокля. — После, отговаряйки на безмълвния втренчен поглед на Ивън, той се засмя. — Първо, обаче, трябва да намеря начин да успокоя сър Егбърт и да спася честта на лейди Мерилин.
Лицето на Ивън разцъфна в усмивка.
— Може би ще успеем да й намерим друг кандидат. Приемлив и за баща й, и за самата нея.
— За втори път намекваш, че дъщерята на Егбърт е нещастна от годежа си. Преди каза, че се бояла от мене.
— Да, наистина се бои. Тя е много млада, нали разбираш. И доста плаха.
— Ти много се тревожиш за тази девойка, Ивън. Вижда се, че добре познаваш темперамента й. Тя споделя с тебе страха си от това, да бъде омъжена за такъв коравосърдечен човек, за какъвто минавам аз. И най-непонятното от всичко — явно скоро си се видял с нея, успокоявал си я, както бих се осмелил да предположа. — Като видя зачервеното лице на приятеля си, Райлън се изсмя разбиращо. — Защо по-рано не ми каза за това?
Ивън пристъпи от крак на крак, упорито вгледан в тинестия бряг на реката.
— Нямаше смисъл. Ти вече беше сгоден за нея. Виждах, че това е подходящ съюз, още повече, че със сигурност щеше да вбеси крал Джон.