— Както ще го вбеси и съюзът между тебе и Мерилин. Твоите имения заедно с нейните ще създадат невероятен фронт срещу краля. — И Райлън се усмихна, виждайки обнадежденото изражение, изписано по лицето на Ивън. — Това, разбира се, ще означава край на приятните ти дни в двора. Вече няма да можеш да прикриваш опозицията си срещу неразумното управление на краля.
— С всеки изминал ден ми е все по-трудно да го крия. Ако се оженя за Мерилин и престана да се преструвам, това ще бъде по-голяма благословия от всичко, което някога съм си представял.
— Е, кандидатите се разбраха. Сега ще трябва да говорим с бащата и с попечителите.
— Ами съгласието на Джоана? Знам, че Мерилин няма да възрази, но лейди Джоана е доста своеволна. Когато се разделихте, не изглеждаше никак приятелски настроена спрямо тебе — добави Ивън, макар и с едва прикривана усмивка.
Когато си спомни за Джоана, Райлън присви замислено тъмните си очи. Тя със сигурност щеше да възрази. Щеше пак да твърди, че иска да стане монахиня… сякаш такава пламенна жена би могла да бъде оставена да се похаби сред потискащите стени на някое абатство! Но той знаеше как да се противопоставя на аргументите й. Нямаше да му е необходимо много време, за да направи от нея една извънредно желана съпруга.
— Ти остави Джоана на мене — отвърна той с решителен блясък в очите. — Само остави своеволната Джоана Престън на мене.
19
Когато влезе в стаята си, Джоана напълно се владееше. Беше решена да не позволява на Райлън Кемп и порочните му целувки да я отклонят от целта й. Но когато затвори вратата и се обърна с лице към Мерилин, остана смаяна от блажения израз, с който я посрещна приятелката й.
— Той наистина е забележителен, нали? Толкова различен от всички мъже в двора. Мил. Любезен. — Мерилин въздъхна със задоволство. Но след миг блясъкът в очите й помръкна. — О, само да ми беше поискал ръката веднага. Баща ми сигурно щеше да погледне благосклонно на молбата му. Но сега той не може да каже нищо. О, Джоана, защо Ивън не каза по-рано?
— Защото е приятел на Райлън и е знаел за годежа много преди ти да разбереш — отвърна Джоана и приседна на леглото си.
Знаеше, че тонът й е ненужно строг, но нищо не можеше да направи. Блаженото изражение на Мерилин бе събудило най-ужасни чувства на завист в гърдите й. Защо не можеше и тя да бъде обичана така, както Мерилин — от мъж, който я обича така, както тя го обича?
Но Ивън Торндайк беше рядкост, не беше като другите надменни мъже, които бе имала нещастието да познава. Първо баща й. После крал Джон и безсърдечният лорд Блекстън. Само ако можеше да хареса Ивън… Защо трябваше да бъде привлечена от Райлън Кемп? Въздъхна и се отпусна по гръб.
— Прости ми, че избухнах, Мерилин. Но току-що… току-що разговарях с твоя годеник.
— С лорд Блекстън? — Мерилин пребледня и седна на тапицираната с кожа табуретка.
— Точно с него. Когато си тръгнах, той и Ивън си разменяха остри думи.
— За… за мене ли?
Джоана кимна бавно и една коварна мисъл се промъкна в ума й. Много лошо щеше да бъде от нейна страна съзнателно да подведе Мерилин, опита се да си внуши тя. Но ако постигнеше желаната цел, Мерилин наистина щеше да бъде щастлива. А ако не успееше… да, дори ако не успееше, никой нямаше да пострада. Внезапно решена, тя се надигна и седна.
— Ивън беше сърдит на Райлън.
— Не трябваше да говоря с него за годежа. О, но той каза, че вече е знаел. Затова не искал да се сближава с мене. — По лицето на Мерилин премина облак от смущение. — Но щом като вече е знаел всичко, тогава защо се е разгневил на лорд Блекстън едва сега?
Джоана се усмихна на Мерилин — сърдечна усмивка, едва-едва обагрена от тъга.
— Ядосал се е, защото ти си нещастна. Последвал те е тук, за да те успокои… — Тя замълча и нарочно огледа внимателно Мерилин. — И как точно те успокои? — запита, вдигайки вежди.
Червенината, която нахлу в лицето на Мерилин, бе много по-красноречива от обърканите й думи.
— Той… той ми помогна да спра да плача. Аз… ами… лицето ми беше цялото мокро. Ние… ние си поговорихме малко…
— Само си поговорихте? И нищо друго? — вметна Джоана, опитвайки се да запази сериозно изражение.
— Ние… той… тоест, аз… да, позволих му да ме прегърне. Не биваше да го допускам, знам. Но… нали разбираш…
— И тогава той те целуна? — запита меко Джоана.
Мерилин прехапа устни и се взря в нея с разширени очи.
Преглътна мъчително и кимна едва забележимо. Този път Джоана не можа да сдържи усмивката си.
— И беше много хубава целувка, нали?
Мерилин отново кимна.
— Беше нежна и много… много вълнуваща — призна тя с трептящ от учудване глас. — Той беше толкова мил и нежен, Джоана. Сякаш бях в небесата. Наистина като в рая. Мисля, че бих могла да припадна от наслада.