Да, това чувство й беше добре познато, помисли Джоана, когато си спомни чувството на опиянение и разтапяне, което Райлън толкова лесно бе пробудил в нея. Но след миг се стегна, за да продължи с изпълнението на хитро замисления си план.
— Може да си се почувствала като в рая, Мерилин. Но си сгодена за друг. В очите на църквата това, което си направила, изисква да се покаеш. Ако трябва да превъзмогнеш тези чувства към мъж, който няма да имаш, тогава трябва да измолиш прошка.
Унилото изражение на Мерилин без малко щеше да пречупи решимостта на Джоана. Последното, което би направила спрямо Мерилин, беше да я укорява, но ако годежът й с Райлън трябваше да бъде разтрогнат, тя беше принудена да се възползва от всяко обстоятелство, което й се предлагаше.
— Може би ще трябва да отидем в параклиса и да се помолим. Не — направи тя ефектна пауза. — Не, мисля, че катедралата е по-подходяща.
Мерилин не каза нито дума по време на дългия път до катедралата. Джоана се озърна, надявайки се да открие единствения мъж, който най-добре можеше да подпомогне плановете й. За нейно огромно облекчение бенедиктинските монаси тъкмо се оттегляха, след като бяха отслужили следобеднята. Епископ Ференди и антуражът му още бяха в абсидата, когато двете жени тихо влязоха в слабо осветения централен кораб на катедралата.
— Една дума, лорд епископе — изрече с приглушен глас Джоана, отправяйки се към охранения епископ. — Ако ви е угодно — добави тя със сведена глава, когато той се обърна и я погледна.
— А, нашата малка монахиня — пошегува се той със снизходителен тон. — Питах се кога ли ще ме потърсите. Готова сте да изповядате греховете си, нали, скъпа? Готова сте да се покаете за дръзките си думи и непочтителното си държание?
Джоана употреби всичките сили на волята си, за да кимне покорно. Но тя искаше епископът да изслуша не нейната изповед, а тази на Мерилин. Беше повече от сигурна, че тщеславният дъртак веднага ще изтича при кралската двойка, ако научи от изповедта на Мерилин името на мъжа, за когото тя е предназначена да се омъжи. Колкото до нея самата, Джоана не искаше да изповядва нито един от многото си грехове пред епископ Ференди. Най-малко пък тези, свързани с Райлън Кемп. Може би при някой друг, по-благочестив свещеник, но дори тогава едва ли би могла да се изповяда и да моли за опрощение, като не знаеше дали наистина се разкайва. Изпаднала за миг в отчаяние, тя погледна към Мерилин.
— Може би Мерилин трябва да започне първа. Аз… имам нужда да се съсредоточа — И тя се усмихна тъжно. — Със сигурност ме разбирате.
— Естествено, че ви разбирам, дете мое. Наистина ви разбирам. Много добре тогава. Вие първа, Мерилин. — Той отпрати с жест неколцината монаси, които още се навъртаха около него, после я насочи към закритата с червена завеса изповедалня, прилепена до масивната каменна стена.
Мерилин хвърли последен, изпълнен с тъга поглед към Джоана, преди на свой ред да изчезне зад завесите от дамаска в отделението, отредено за изповядващите се.
Когато Мерилин излезе от изповедалнята, беше видимо бледа и доста разстроена. Без да погледне към Джоана, тя веднага се отправи към една ниша, където имаше олтар на света Етълдрида, коленичи и със сведена глава започна да се моли.
Джоана нерешително тръгна към изповедалнята. Хрумна й, че откакто беше напуснала „Света Тереза“, бе отделяла за молитви много по-малко време, отколкото имаше обичай. Със сигурност сега щеше да приеме без огорчение покаянието, което епископът несъмнено щеше да й наложи. Но усещаше, че не е точно така. Дори когато коленичи на твърдия каменен под зад завесата, усети, че надутият глупак, който седеше като съдник зад резбованата решетка, я дразни. Макар да си напомни, че Господ я съди — че епископ Ференди е само слуга на небесния Господар, — не можеше да не постави под въпрос Неговия избор на служители. Сестра Едит със сигурност беше доста по-подходяща да предава волята на Бога, отколкото този самомнителен, самонадеян глупак.
— Благословете, ме, отче, защото съгреших — започна тя добре познатата задължителна молитва, предшестваща изповедта.
Изповяда, че е неблагодарна и нетърпелива. Избухлива и много своенравна.
Страдаше от тези недостатъци, откакто се помнеше. Подозираше и че ще страда от тях до края на живота си. Но епископ Ференди не я слушаше с особено внимание, докато тя продължаваше да изрежда греховете си. Не му спомена за скорошните си грехове — за порочните мисли, които често я спохождаха, за греховните усещания, които се бореше да потиска, но за които тайно копнееше. Вместо това тя се закле в мълчалива молитва да поправи поведението си и да изпълни два пъти покаянието, което той щеше да й наложи. И през цялото време се питаше какво ли му е казала Мерилин.