- Морт! - извика. - Каква, по дяволите, е тази стена? Имаш ли представа какво търси тук?
- Не - отвърна простичко Морт.
- Не ме лъжи.
- Да те лъжа? Теб? Но аз не мога да те лъжа. Пита ме дали имам представа какво търси стената и ти отговорих с „не“. Като се научиш да задаваш правилните въпроси, ще получиш и правилните отговори.
- И какъв въпрос трябва да задам, за да науча правилния отговор? - изръмжа Селена.
Морт изцъка с език.
- Няма да стане така. Върни се, когато си готова да зададеш правилните въпроси.
- И обещаваш, че ще ми отговориш?
- Аз съм чукало, с което да почукаш на врата. Не е в природата ми да обещавам каквото и да е.
Нехемия отстъпи от стената и завъртя очи.
- Не го слушай. Аз също не виждам нищо. Може да е просто безвкусна шега. Старите замъци са направени, за да объркват следващите поколения. Всички тези Знаци обаче...
Селена си пое дълбоко въздух, след което изрече молбата, за която се канеше от доста време.
- Можеш ли да ме научиш на тях?
- Охо! - изсмя се Морт от коридора. - Сигурна ли си, че не си твърде глупава, за да ги разбереш?
Селена не му обърна внимание. Не бе казала на Нехемия за последната молба на Елена - да открие източника на силата на краля, - понеже знаеше какъв ще бъде отговорът й: да се вслуша в древната кралица. Знаците на Уирда обаче изглеждаха толкова свързани с всичко наоколо. Дори с глупавата гатанка с окото и с празната стена. Ако се научеше как да ги използва, може би щеше да успее да отключи желязната врата в библиотеката и да намери отговорите зад нея.
- Може би поне основните неща?
- Основните неща са най-трудни - усмихна се Нехемия.
Освен полезен, този таен древен език бе и начин да стигнеш до голяма сила. Кой не би искал да го усвои?
- Тогава сутрешни уроци вместо разходка?
Нехемия грейна и Селена се почувства виновна, задето не й бе казала за катакомбите.
- Разбира се - отвърна принцесата.
Когато излязоха, Нехемия прекара няколко минути в разглеждане на Морт. Разпитваше го с какво заклинание е създаден, като той първо каза, че е забравил, после - че е лично, а накрая - че не е нейна работа.
Когато почти безкрайното u търпение започна да се изчерпва, двете наругаха Морт и се качиха обратно нагоре по стълбите, при Лапичка, която ги очакваше с нетърпение в спалнята. Кучето отказваше да стъпи в тайния коридор - вероятно заради отвратителната смрад, останала от Каин и съществото му. Дори Нехемия не бе успяла да убеди кучето да слезе с тях.
След като затвориха и скриха вратата, Селена се облегна на бюрото си. Окото в гробницата не u бе дало отговора на гатанката. Сега се запита дали Нехемия има представа за какво става въпрос.
- Намерих книга за Знаците в кабинета на Дейвис - каза тя на Нехемия. - Не знам дали беше гатанка или пословица, но някой бе написал на задната корица, че виждаш истината само през окото.
- На мен ми звучи като глупост, измислена от някой благородник - намръщи се Нехемия.
- Смяташ ли обаче, че е само съвпадение, че Дейвис беше част от движението срещу краля и има книга за Знаците? Ами ако около тях има някаква загадка?
- Ами ако Дейвис изобщо не е бил в групата? - изсумтя Нехемия. - Може би Арчър не е разбрал правилно. Подозирам, че тази книга е била там от години и Дейвис дори не е подозирал за съществуването u. А може и да я е видял в книжарница и да си я е купил, за да се направи на важен.
Но може и да не беше така. Може би Арчър бе разбрал всичко правилно. Щеше да го разпита следващия път, когато го види. Селена се заигра с амулета на врата си, след което се изправи. Окото.
- Мислиш ли, че може да става дума за това Око?
- Не - отвърна Нехемия. - Няма да е толкова просто.
- Но... - изправи се Селена.
- Повярвай ми - отвърна Нехемия, - съвпадение е. Също като окото на стената. Онова око може да означава всичко. Преди векове е било модерно да изписваш очи навсякъде като предпазен знак срещу злото. Така ще се подлудиш, Елентия. Мога да проуча въпроса, но ще отнеме време, преди да разбера нещо.
Селена се изчерви. Добре. Може и да бъркаше. Не u се искаше да вярва на Нехемия, че гатанката може да е неразрешима, но... принцесата разбираше от магии повече от нея.
Затова Селена седна на масата. Кашата u бе изстинала, но тя я изяде.
- Благодаря ти - каза между хапките, когато Нехемия също седна. - За това, че не ми се ядоса.
- Елентия - разсмя се Нехемия, - честно казано съм изумена, че въобще ми каза.
Вратата на покоите й се отвори и затвори, след което се чуха стъпки. Филипа почука и връхлетя вътре с писмо за Селена.