Тя бе запомнила лицата и всичките им отличителни белези, когато завлякоха младата жена от Ейлве зад сградата, за да се възползват от нея и после да прережат гърлото й от ухо до ухо.
Селена можеше да вземе мечовете от падналите стражи, но за тези четиримата бе необходима кирка. Искаше да разберат какво представлява Ендовиер.
Стигна входа на техния участък в мините. Първите двама умряха, когато с две замахвания заби кирката в шиите им. Робите запищяха и опряха гърбове в стената, докато тя минаваше покрай тях.
Когато стигна другите двама надзиратели, тя ги остави да я видят и да изтеглят мечовете си. Знаеше, че не оръжието в ръцете й ги паникьосва, а погледът й - очи, които им казваха, че остригването и боят с камшик не я бяха пречупили, че нарочно ги бе оставила да си мислят това, да забравят, че сред тях е Асасинът на Адарлан.
Тя обаче не бе забравила нито секунда от болката, нито това, което бяха сторили на останалите - като младата жена от Ейлве, която умря с молитва на уста, молитва към богове, които така и не й помогнаха.
Умряха твърде бързо, но Селена имаше още една задача, преди да посрещне края си. Тя излезе в главния тунел, който водеше навън от мините. Глупавите стражи се опитаха да я спрат, но тя мина през тях с няколко удара на кирката. Двама се сринаха веднага и тя взе мечовете им.
Робите не я поздравиха, когато мъчителите им рухнаха. Гледаха потънали в тишина, с разбиране. Знаеха, че тя не се опитва да избяга.
Светлината навън я накара да премигне, но тя бе готова. Това, че очите й трябваше да свикнат със слънцето, бе най-голямото неудобство. Затова бе изчакала по-бледата светлина на следобеда. Здрачът щеше да е най-подходящ, но по това време имаше прекалено много стражи и прекалено много роби можеха да се окажат в центъра на схватката и да пострадат. Последният час дневна светлина, когато топлото слънце подканяше мнозина към дрямка, бе времето, в което пазачите са най-отпуснати - точно преди вечерната проверка.
Тримата на входа на мините не знаеха какво става долу. В Ендовиер винаги някой крещеше някъде. Всички звучаха еднакво, когато умират. И тримата пазачи изкрещяха съвсем като останалите, които губеха живота си всеки ден в мините.
Тогава Селена побягна към смъртта, която я зовеше, към каменната стена, която се издигаше в другия край на лагера. Стрели профучаха във въздуха и тя се затича на зиг-заг. Нямаше да я убият, такива бяха заповедите на краля. Но можеше да пуснат стрела през рамото или крака й.
Тя обаче щеше да ги накара да преосмислят заповедите си, като ги удавеше в море от кръв. Докато касапницата станеше твърде голяма, за да я пренебрегнат.
Отвсякъде се появиха още стражи, но мечовете й се превърнаха в остриета на гнева и ги покосиха. Над Ендовиер настъпи тишина.
Тя бе получила рана в крака - дълбока, но не достатъчно, че да пререже сухожилията. Продължаваха да искат от нея да е способна да работи. Но тя нямаше да им работи повече - никога. Когато труповете станеха твърде много, нямаше да имат друг избор, освен да пуснат стрела в гърлото й.
Тогава приближи портата. Стрелите спряха.
Тя се разсмя, когато се оказа обградена от четиридесет стражи, и се разсмя още повече, когато им наредиха да донесат окови.
Продължи да се смее и когато нападна за последно, в отчаян опит да докосне стената. Още четирима рухнаха под остриетата й.
Не спря да се смее дори когато светът притъмня, а пръстите й докоснаха каменистата почва - на сантиметър от стената.
Каол стана от мястото си до масата във фоайето, когато вратата тихо се отвори. Коридорът навън бе тъмен, светлините бяха угаснали. По-голямата част от обитателите на замъка вече спяха в леглата си. Преди известно време той чу как часовникът отброява полунощ, но знаеше, че не умората е причината раменете на Селена да са увиснали. Очите и бяха почервенели, лицето и изглеждаше изпито, а устните U - безцветни.
Лапичка се спусна към него, размахала опашка, и го облиза няколко пъти, преди Селена да я отпрати с махване на ръката към спалнята, за да ги остави сами.
Погледна го бегло. Тюркоазенозлатните u очи бяха уморени и безумни. Мина безмълвно покрай него на път към спалнята си, сваляйки наметалото си.