- Защо Арчър Фин? - прошепна Нехемия на ейлвийски. Селена u бе разказала за последната си мисия, без да разкрива много детайли. Лапичка хвана пръчката и се върна при тях, като махаше с опашка. Макар още да не бе пораснала напълно, вече бе ненормално голяма. Дориан така и не бе казал с куче от каква точно порода се е чифтосала майката. Предвид размерите на Лапичка, вероятно вълкодав или дори истински вълк.
Селена сви рамене при въпроса на Нехемия и прибра ръце в джобовете си.
- Кралят смята, че Арчър е част от някакво тайно движение срещу него. Движение от Рифтхолд, което иска да го свали от трона.
- Никой не би имал дързостта. Бунтовниците се крият в планините и горите - на места, където местните могат да им помогнат и да ги скрият. Рифтхолд би бил смъртоносен капан.
Селена отново сви рамене, точно когато Лапичка се върна с пръчката, за да u я хвърлят отново.
- Очевидно не е така. И кралят има списък с хора, които смята за ключови фигури в това движение.
- А ти смяташ да ги избиеш всичките? - Тъмното лице на Нехемия леко пребледня.
- Един по един - отвърна Селена, като метна пръчката колкото се може по-надалече в мъглата. Лапичка се стрелна подире u, а сухата трева и остатъците от снега, навят през последната буря, започнаха да хрущят под краката u. - Ще ми разкрива имената им един по един. Вижда ми се прекалено драматично. Щом обаче пречат на плановете му...
- Какви планове? - попита Нехемия.
- Надявах се ти да знаеш - намръщи се Селена.
- Не зная.
Настъпи неловко мълчание.
- Ако научиш нещо... - започна Нехемия.
- Ще видя какво мога да направя - излъга Селена. Не бе сигурна дали наистина иска да разбере какво е намислил кралят и дали би го споделила с някой друг. Това бе егоистично и може би глупаво, но тя не можеше да забрави предупреждението, които u бе отправил.
Че ако го предаде, ще убие Каол.
А после Нехемия.
А накрая и семейството u.
И всичко това - всяка инсценирана смърт, всяка лъжа - ги излагаше на риск.
Нехемия поклати глава, но не каза нищо. Когато принцесата, Каол или дори Дориан я погледнеха по този начин, u се струваше, че не може да го понесе. Те обаче също трябваше да вярват в лъжите u. Заради собствената им безопасност.
Нехемия започна да кърши ръце, а очите u станаха далечни. Селена често бе виждала това изражение през последните месеци.
- Ако се тревожиш за мен...
- Не - отвърна Нехемия, - ти можеш и сама да се грижиш за себе си.
- Какво има тогава?
Стомахът на Селена се сви. Ако Нехемия u заговореше отново за бунтовниците, не знаеше дали ще издържи. Да, тя искаше да се освободи от краля - и като негов шампион, и като дете на поробен народ, - но не искаше да се забърква в заговорите, които се крояха в Рифтхолд, нито пък да споделя отчаяните надежди на бунтовниците. Да се изправи срещу краля бе глупаво. Всички, които го правеха, биваха унищожени.
Нехемия обаче каза:
- Изпращат все повече хора в лагера на смъртта в Калакула. С всеки изминал ден там пристигат нови бунтовници от Ейлве. Повечето смятат за чудо това, че изобщо са живи. След като войниците избиха петстотин от тях, моите хора се страхуват. -Лапичка отново се върна. Този път Нехемия взе пръчката от устата на кучето и я метна в мъглата. - Но условията в Калакула...
Тя направи пауза, като вероятно си мислеше за трите белега, обезобразили гърба на Селена. Постоянно напомняне за жестокостта в солните мини на Ендовиер... както и че макар да е свободна, хиляди все още се мъчат и умират там. А за Калакула се говореше, че е дори още по-отвратителен лагер от Ендовиер.
- Кралят не желае да говори с мен - каза Нехемия, докато си играеше с една от тънките си плитки. - Три пъти го молих да обсъдим условията в Калакула и три пъти ми отвърна, че е прекалено зает. Зает с това да ти намира жертви.
Селена се изчерви от горчивината в гласа на Нехемия. Лапичка отново се върна, но когато Нехемия взе пръчката, я задържа в ръка.
- Трябва да направя нещо, Елентия - рече тя, като използва името, което даде на Селена в нощта, когато момичето u разкри, че е асасин. - Трябва да помогна на хората си. Кога събирането на информация става безплодно? Кога трябва да действаме?
Селена преглътна. Думата „действаме“ я плашеше повече, отколкото искаше да признае. Повече дори от думата „планове“.
Лапичка седна в краката им и замаха с опашка в очакване да u хвърлят пръчката.
Но когато Селена отново не каза и не обеща нищо, както винаги, когато Нехемия u говореше за тези неща, принцесата пусна пръчката на земята и тихо тръгна към замъка.
Селена изчака стъпките на Нехемия да заглъхнат и въздъхна. След няколко минути трябваше да се види с Каол за сутрешното им бягане, но после... после отиваше в Рифтхолд. Арчър можеше да почака до следобеда.