Брейкфилд играеше на сигурно, като почти не наддаваше и бе предпазлив при залозите, но Брет усети, че е неспокоен. Той го следеше внимателно, макар да даваше вид, че разсеяно наблюдава играта. В същото време не откъсваше поглед от Уотли и мъжете, които бе подбрал за случая. Те бяха разпръснати край различни маси и пристигаха по различно време, за да не будят подозрения. Отлично. Всички изглеждаха съвсем на място тук и не се различаваха от хората, скупчени край масите.
Той отново погледна Кайла и видя, че тя е съсредоточена изцяло върху играта, докато разучаваше зелената маса и подхвърляше заровете. Спечели малка сума, но достатъчна, за да засияе от удоволствие, лицето й приятно порозовя.
С прилепналата рокля и проблясващата огърлица тя представляваше неустоима гледка. Образът й бе отразен в очите на всички мъже около масата. Тя се навеждаше напред, гърдите й напираха през тънката материя на сатена и коприната и хвърляше заровете. Дълбокото деколте бе щедро към наблюдателите — обещание за още от прекрасната гледка привличаше погледите на доста мъже. Нортуик не можеше да откъсне очи от нея.
— Закова го — извика някой с възхищение и Брет видя, че Кайла спечели отново — пак малка сума, но достатъчна, за да задържи очарователната руменина на бузите й. Тя се засмя, лек игрив смях като звън на сребърни звънчета и той се улови, че гледа отново нея вместо Нортуик.
Вълнението караше очите й да блестят, или може би това бе ефектът от изпитото шампанско, а на устните й грейна усмивка, докато подхвърляше заровете в малката си длан. Ръкавиците й ги нямаше, сигурно ги бе оставила в каретата, помисли Брет. Дългите тънки пръсти си играеха със заровете, направени от дърво, преди да се наведе, и отново да ги хвърли. Те изтрополяха глухо, след това отново се чу същият звук и Брет най-сетне се обърна към Нортуик.
Той гледаше Кайла като омагьосан, с леко отворена уста, с присвити безцветни очи под гъстите вежди и дългия остър нос. На времето е бил красив мъж според думите на Беатрис, но годините разгулен живот сега бяха отразени в грубите му черти.
Гъсти кълба дим се стелеха над масите и в другия край на стаята прозвучаха високите гласове на двама мъже, които се караха. Нортуик отклони поглед от Кайла и се загледа в тази посока, като се отдръпна от масата и тръгна нататък. В същото време Брет забеляза, че Уотли се измъква от голямата зала към тъмния коридор.
— Милорд — Брет се обърна към графа със саркастичен глас. — Да разбирам ли, че не играете хазарт с жени?
Нортуик спря и се обърна, вдигнал гъстите си вежди:
— Всички игри с жени са хазарт, Улвъртън.
Брет оцени остроумната забележка по достойнство и се засмя:
— Така е, но вие вероятно знаете това най-добре.
— Аха, но вие явно ме превъзхождате в това отношение, ваша светлост. Говори се, че не се отказвате от предоставилите ви се възможности — устните на графа се свиха в усмивка. — Как иначе би могло да се обясни отвличането на млада дама пред погледите на двеста души?
Брет усети, че Кайла се стегна и чу шумната й въздишка, преди да хвърли заровете, и да загуби. Той небрежно постави ръка на рамото й и пръстите му леко погалиха нежните руси къдрици покрай ушите й.
— Отвличане, милорд? Тя не изглежда като жертва, нали, малката ми?
Кайла му хвърли кратък гневен поглед и почервеня още повече:
— Може би жертва на обстоятелствата, милорд, както повечето от нас.
Добре казано. Брет се усмихна доволен, докато ръката му милваше раменете й и видя с ъгълчето на окото си как Нортуик съсредоточено ги наблюдава. Съвсем умишлено той бавно прокара пръсти покрай огърлицата и дланта му небрежно докосна гърдите на Кайла. Тя замръзна. Долната й устна потрепера, тя явно удържа гнева си и сведе поглед, за да скрие очите си. Ръката й се сви в юмрук до масата от зелено сукно.
Брет негодуваше заради нейното идване, защото се излагаше на голяма опасност. Но поне можеше да послужи за отклоняване вниманието на Нортуик. Това можеше да се окаже полезно за плана им, защото графът не можеше да откъсне поглед от нея. Дали я виждаше като малкото момиченце, което някога бил притежавал? Или просто като привлекателна жена? Проклет негодник — произнасяше наум тези думи, за да се въздържи да не обяви дуел на графа, което би било пагубно. Не, той трябваше да си върне документите и само чрез изработения план можеше да постигне това, без публично да изобличи графа. Като човек, израсъл в колониите, трудно можеше да докаже обвиненията, отправени срещу член на висшата аристокрация. Нортуик беше престъпен негодник, но все пак бе един от тях, докато един колониален херцог би бил приет с неохота и недоверие в усилията си да докаже истината.