След това тя ме напусна, избяга. А аз започнах да пия, за да забравя. Но тя се бе здраво загнездила в сърцето ми. Мислех само за нея, виждах само нея – и денем, и нощем, в сънищата си... После започнах един развратен живот... Напразно я търсих в другите! Дори техните целувки ме отвращаваха. По едно време научих, че била станала актриса в едно киностудио в Жоанвил, в околностите на Париж. Отидох и една вечер я видях като излиза от работа под ръка с друг. Беше станала много по-хубава и по-желана от всеки други път, потънала бе в разкош и скъпоценности. Навярно съм имал страшен вид, защото тя веднага пусна любовника си и ме последва. Докато вървяхме, тя ми обясни, че имала частен апартамент в Париж, автомобил, слуги и не можела повече да живее в някогашната бедност, вече е свикнала с този разкош.
– Аз също ще ти дам всичко това! – отговорих й аз, обзет внезапно от една безумна мисъл.
Парите бяха я отнели от мен, парите трябваше да ми я върна! И понеже бях добър гравьор, започнах да фабрикувам фалшиви банкноти. Отначало бях много внимателен и натрупах доста пари, които ми позволиха да я спечеля отново. Но после, опиянен от щастие и радостен от това, че не ме хванаха... Дотолкова се бях забравил, че съм обърнал внимание на полицията с разточителния си живот. Следили ме и накрая ме арестуваха... Затова съм сега тук на заточение, осъден на 20 години каторжна работа...
Марко бе трогнат от тази страшна изповед.
– Вие сте за съжаление.
– Нали? Но това, което е по-страшно от позора и каторгата, е, че не мога да я откъсна от мисълта и сърцето си. Толкова силно я обичам, че... съм решил да свърша с живота си. Ще отида да работя в тропическата гора, където ще намеря сигурна смърт, която ще ме освободи от всичко.
Марко стисна ръката му:
– Напротив, трябва да се живее!
– Нямам за това вече нито куража, нито силата, нито волята...
– Гаел Кардек, вие, синът на едно честно семейство, нямате право да търсите смъртта!
– Аз ги опозорих!
– Още по-голямо основание, за да живеете и изтриете от семейната книга тази мъчителна страница, която сам сте написали... И мен ме е спохождала мисълта за смъртта, защото съм жертва на чудовищна съдебна грешка...
– Невинен, нали? Бях дълбоко и напълно уверен в това...
18. Отчаянието
След този първи ден в затворническия лагер Марко не желаеше нищо друго, освен да заспи. Да заспи, да забрави! Но това не беше така лесно не само поради червените мравки, чиито ужилвания го караха непрекъснато да подскача и му напомняха ужасната действителност.
Щом вратите на затворническата барака бяха здраво заключени от пазачите, в нея започна един нов живот за тези, които дисциплината беше тормозила през целия ден със своя безсърдечен закон. Веднага се образуваха отделни групи, в които се заговори за бягства и отмъщения. Започнаха безсрамни хазартни игри, които стигаха до кавги и побоища. А из тъмните ъгли Марко забеляза и позорни признаци на сексуални пороци между затворници.
Ужас без име! Ще може ли той да живее в такава обстановка десет години, които му се струват цяла вечност? Беше въоръжен с кураж, брониран с безразличие, но ето че изпитанието минаваше границите на всичко онова, което можеше да си представи. Марко се мъчеше да притвори очи, но сънят не идваше. Какво ли прави тя там, в Каталина? На екрана на спомените ясно се очертаваше този чист и светъл образ, образът на Елена, когато я видя за последен път на излизане от черквата, когато очите им си размениха тържествено обещание. Загубено, уви,завинаги!
Гърлото му се сви от мъка, но задържа хълцанията, които го задушаваха. Толкова много страдаше, че не можеше и да заплаче!...
19. Приятелска солидарност
38 градуса на сянка! Още по-горещо бе в дивата гора, заплетена от лиани, където затворниците от лагера Сен Морис сечаха дърва.
Един от тях на име Жонсе, загубил всякакви сили и напълно изтощен, захвърли брадвата си и седна на един пън. Недалеч от него Марко Сполето и Гаел Кардек, гологлави и облени в пот, продължаваха работата си. Всеки един от тях трябваше да насече по един кубик дърва, за да получи гаванка супа. Иначе ще яде само сух хляб, от което ще последва постепенно отслабване и ще се превърнат в кандидати за смъртта върху болничния одър.
След като бяха престояли три месеца в Сен Лоран, миналата седмица ги бяха изпратили в Сен Морис и още в началото Марко и Гаел трябваше да се грижат за своя другар Жонсе.