Отдръпна се с неохота и каза:
— Съжалявам. Не мога да те Изцеря.
— Много са се опитвали на тези рани, и ти включително. Те просто са неизлечими. Не мисля много за тях напоследък.
— Не раните на хълбока ти — отвърна Нинив. — Лудостта. Аз…
— Можеш да Цериш лудост?
— Мисля, че го направих с Наеф.
Ранд се усмихна широко.
— Никога не преставаш да… Нинив, осъзнаваш ли, че повечето талантливи Церители през Приказния век са се затруднявали с болестите на ума? Мнозина са вярвали, че е невъзможно да се Цери лудост с Единствената сила.
— Ще Изцеря другите — рече тя. — Наришма, Флин поне, преди да замина. Всички Аша’ман навярно имат поне мъничко от тази поквара в умовете си. Не знам обаче дали ще мога да ида в Черната кула.
„Или дали искам да ида там.“
— Благодаря ти — отрони Ранд, загледан на север. — Но не бива да ходиш в Черната кула. Ще трябва да пратя някого там, но ще го направим внимателно. Нещо става с тях. Но имам да свърша толкова неща…
Поклати глава и я погледна.
— Това е яма, която не мога да прекрача в момента. Кажи добри думи за мен на Егвийн. Ще ми трябва за съюзник.
Нинив кимна. А след това го прегърна, преди да забърза да търси Наришма и Флин, и се почувства глупаво. Да прегърне Преродения Дракон! Ставаше точно толкова глупава като Елейн. Поклати глава и си помисли, че може би в Бялата кула могат да ѝ помогнат да си възвърне благоразумието.
Облаците се бяха върнали.
Егвийн стоеше на самия връх на Бялата кула, на плоския кръгъл покрив, и се държеше за високата до кръста стена. Като пълзяща плесен… като плъзнал рояк насекоми, облаците се сбираха и се затваряха над Тар Валон. Гостуването на слънчевата светлина бе добре дошло, ала кратко.
Чаят отново ставаше гаден. Складовете със зърно, които бяха открили, се изчерпваха, а чувалите, дошли след това, бяха пълни с гъгрици.
Вдиша дълбоко свежия въздух и се загледа над Тар Валон. Нейният Тар Валон.
Серин, Юкири и Сеайне — три от Сестрите, които бяха първите ловкини на Черната Аджа в Кулата — чакаха търпеливо зад нея. Сега бяха едни от най-ревностните ѝ поддръжнички, и най-полезните ѝ. Всички очакваха, че ще предпочете жените, отцепили се от Елайда, тъй че да я виждат с останали в Бялата кула Айез Седай бе от полза.
— Какво открихте? — попита Егвийн.
Серин поклати глава и дойде до нея. Белегът на бузата и бялото на слепоочията придаваха на смуглата Кафява вид на престарял генерал.
— Част от сведенията, за които помоли, са били несигурни още преди три хиляди години, Майко.
— Каквото можеш да намериш все ще е от полза — каза Егвийн. — Стига да не се осланяме единствено на фактите, непълното знание е по-добро от пълното невежество.
Серин изсумтя тихо, но явно разпозна цитата от Ясика Келаеч, древна Кафява.
— А вие двете? — попита Егвийн Юкири и Сеайне.
— Търсим — отвърна Юкири. — Сеайне има списък от възможности. Някои всъщност са разумни.
Егвийн повдигна вежда. Питането на Бяла за хипотези винаги бе интересно, но не винаги полезно. Склонни бяха да пренебрегват достоверното и да се съсредоточават върху далечни възможности.
— Да започнем оттам тогава. Сеайне?
— Ами… — заговори тя. — Ще започна с това, че една от Отстъпниците несъмнено разполага със знание, за което не можем и да се досетим. Тъй че може би няма начин да удостоверим как е надвила Клетвената палка. Например, би могло да има начин да се изключва за кратък срок, или може би има специални думи, с чиято помощ да се избегне въздействието ѝ. Палката е нещо от Приказния век и макар да сме я използвали от хилядолетия, ние всъщност не я разбираме. Както не разбираме тер-ангреал.
— Много добре — окуражи я Егвийн.
— Но — продължи Сеайне и извади един лист, — предвид това имам три хипотези как някоя би могла да надмогне заклеването над палката. Първо, възможно е жената да притежава друга Клетвена палка. Казват, че някога са съществували други, и е допустимо да се предположи, че една палка би могла да те освободи от клетвите на друга. Месаана е възможно да е държала една тайно. Възможно е да е положила Трите клетви, докато държи нашата палка, а после някак да е отменила тези клетви с помощта на другата, преди да се закълне, че не е Мраколюбка.
— Много е смътно — каза Егвийн. — Как би могла да се е освободила, без да разберем? Изисква преливане на Дух.
— Помислих за това — отвърна Сеайне.
— Не се изненадвам — рече Юкири.
Сеайне я погледна и продължи: