— Все едно, продължавайте. Серин, ти какво имаш да докладваш?
— Приказки, слухове и мълва — отвърна Серин с гримаса. — Сигурно знаеш най-известните истории, свързани с Месаана — как ръководела школи в земите, завладени от Сянката по време на Войната на Силата. Доколкото мога да преценя, тези легенди са доста верни. Марсим от Манедерен говори за това подробно в своите „Хроники на сетните нощи“, а той често се оказва надежден извор. Алром е съставила доста подробен доклад за живота в една от тези школи и фрагменти от него са оцелели. Месаана желаела да бъде изследовател, но била отхвърлена. Подробностите не са ясни. Също тъй е властвала над Айез Седай, преминали на страната на Сянката, като ги е водила в битки понякога, стига да може да се вярва на доклада на Алром. Не съм убедена, че е било така. Според мен е по-вероятно водачеството на Месаана да е било чисто символично.
— Но какво знаем за личността ѝ? Коя все пак е тя?
Серин поклати глава.
— Отстъпниците са повече чудовища в нощта, отколкото реални „личности“ за повечето, Майко, и много неща са били цитирани погрешно. Доколкото мога да преценя, сред Отстъпниците за нея би могло да се мисли като за реалист — от тези, които вместо да седят високо на трон, навлизат в нещата и си цапат ръцете. Еландрия Борнадат в своята „Взор през Разрушението“ настоява, че за разлика от Могедиен и Грендал, Месаана е била готова пряко да хване юздите.
— Никога не се е славила като най-умелата или могъщата от Отстъпниците, но е била изключително способна. Еландрия обяснява, че била правила каквото трябвало да се прави. Докато другите кроели интриги, тя грижливо вдигала защитите си и обучавала нови постъпления — Серин се поколеба. — Тя… Ами, много прилича на Амирлин, Майко. Амирлин на Сянката.
— Светлина — възкликна Юкири. — Нищо чудно, че се е настанила тук.
— Единственото друго по-съществено, което успях да намеря, Майко — продължи Серин, — е едно любопитно сведение от Синята Ланикс, която посочва, че в чистия гняв Месаана отстъпвала единствено на Демандред.
Егвийн се намръщи.
— Мислех, че всички Отстъпници са пълни с омраза.
— Не омраза. Гняв. Ланикс смята, че Месаана е гневна — на себе си, на света, на другите Отстъпници, — защото не е начело. И че това би могло да я направи много опасна.
Егвийн кимна умислено. „Тя е организатор. Администратор, който мрази незначителния си пост.“
Затова ли бе останала в Кулата, след като Черните сестри бяха разкрити? Дали бе искала да поднесе на Тъмния някое голямо постижение? Верин бе казала, че Отстъпниците споделяли една обединяваща ги черта: своя егоизъм.
„Опита се да му поднесе разединената Кула. Но това се провали. Вероятно е участвала и в опита да бъде пленен Ранд. Нов провал. А жените, пратени да унищожат Черната кула?“
На Месаана ѝ трябваше нещо голямо, за да засенчи толкова много провали. Убийството на Егвийн щеше да свърши работа. Това можеше отново да хвърли Бялата кула в разделение.
Гавин бе изпаднал в ужас, когато му каза, че може да се самопредложи като стръв. Но как да помогне на града, който зависеше от нея, на света, който имаше нужда от нея?
Нещо трябваше да се направи. Месаана трябваше да бъде измъкната на светло. Ако казаното от Серин беше вярно, тя щеше да е готова да се срази пряко — нямаше да се крие и да наднича от сенките. Значи задачата на Егвийн бе да я подмами с възможност, такава, която да не изглежда явна, и такава, на която тя да не може да устои.
— Да свършваме — каза Егвийн. — Трябва да подготвя някои неща.
Глава 16
Шанна’хар
Здрачаваше се. Файле крачеше през лагера към палатката на интенданта. Перин бе изпратил групата съгледвачи през портала до Кайриен. Щяха да се върнат на сутринта.
Перин все още премисляше за Белите плащове. През последните няколко дни двете армии си бяха разменили няколко писма, като Перин се опитваше да постигне втори, по-официални преговори, докато Белите плащове настояваха за сражение. Файле го беше скастрила за увъртанията му да се срещне с Белите плащове без нея.
Перин всъщност протакаше, като бе пратил Илиас и айилците да разузнаят Белите плащове и да се опитат да намерят начин да измъкнат хората им, но това едва ли беше добро решение. Беше успял в Две реки, но тогава бяха само шепа пленници. Сега бяха стотици.
Не се справяше добре и с чувството си за вина. Е, Файле щеше да го скастри и за това. Продължи през лагера, като подмина участъка на майенците отляво, с високо разветите знамена.