„Ще трябва и с това да се справя скоро“, помисли си и погледна към знамето на Берелайн. Слуховете за нея и Перин бяха проблематични. Беше подозирала, че Берелайн може да опита нещо в отсъствието ѝ, но да го вземе нощем в палатката си изглеждаше особено нагло.
Следващите ѝ стъпки трябваше да са изключително внимателни. Съпругът ѝ, хората му и съюзниците му се крепяха на ръба: Файле усети, че съжалява, че не може да попита майка си за съвет.
Това я стъписа и тя се поколеба, застанала на отъпканата пътека от жълта трева и кал. „Светлина. Виж какво е станало с мен.“
Преди две години Файле — наричана тогава Зарийн — бе избягала от дома си в Салдеа, за да стане Ловкиня на Рога. Беше се разбунтувала срещу задълженията си като най-голямата и срещу обучението, през което майка ѝ настояваше да премине.
Не бе избягала, защото мразеше работата. Всъщност се бе доказала като умела във всичко, което изискваха от нея. Защо бе заминала тогава? Отчасти за приключение. Но отчасти — едва сега си призна тя — заради всичките предварителни очаквания. В Салдеа човек винаги правеше това, което очакват от него. Никой не се учудваше, че изпълняваш дълга си, особено ако си близка на самата кралица.
И тъй… беше напуснала. Не защото беше мразила онова, което трябваше да стане, а защото мразеше самия факт, че изглежда толкова неизбежно. И ето я сега, прибягваше до всички неща, които майка ѝ бе настоявала да научи.
Това почти стигаше, за да я накара да се разсмее. Можеше да разбере куп неща за лагера само от един поглед. Скоро трябваше да намерят свястна кожа за обущарите. Водата не бе проблем, тъй като през последните няколко дни често бе превалявало, но сухите дърва за лагерните огньове бяха под въпрос. Една група бежанци — бивши влагоземци гай-шайн, които гледаха айилците с неприкрита враждебност, имаха нужда от внимание. Докато вървеше, оглеждаше да се увери, че в лагера се поддържа добра хигиена и че войниците се грижат за себе си. Някои мъже проявяваха изключителна загриженост за конете си, а после забравяха да ядат нещо подходящо — или поне здравословно. Да не говорим за навика им да прекарват половината нощ в клюки около лагерните огньове.
Поклати глава и продължи да върви. Скоро навлезе в кръга за снабдяването, при фургоните с храна и ордата готвачи и слугини. Снабдителният кръг бе почти село сам по себе си, със стотици хора, които отъпкваха пътеки в разкаляната трева. Подмина група младоци с оцапани лица, които копаеха ями в земята, после няколко жени, които си бърбореха, докато белеха картофи, и деца, които хвърляха обелките в ямите.
Слуги пренасяха кошове обелени картофи до готварските котли, които бавно се пълнеха от млади жени с вода от потока. Калфи готвачи струпваха жарава за печене на месо, а по-стари готвачи смесваха подправки за сосове, за да се полеят с тях храната — единственият начин да се придаде малко вкус на толкова огромни количества.
Старици — малкото в лагера — ситнеха покрай нея с превити гърбове и светли плетени кошове с билки, вързани на тънки китки; шаловете им се развяваха, докато си бъбреха с накъсани гласове. Войници идваха забързано, понесли дивеч, и си тръгваха пак така бързо. По-големите момчета събираха съчки за разпалка.
Беше вихрушка от безпорядък и ред, съществуващи заедно като страните на една и съща монета. Странно колко добре се вместваше Файле тук. Вглеждайки се назад към себе си само отпреди няколко години, с удивление осъзна, че се вижда като едно разглезено, егоцентрично дете. Да напусне Граничните земи, за да стане Ловкиня на Рога? Беше оставила задължения, дом и семейство. Какво си беше мислила?
Подмина няколко жени, които мелеха зърно, после заобиколи купчина див праз, поставен на одеяло до тях и чакащ да иде в супата. Радваше се, че бе напуснала и бе срещнала Перин, но това не оправдаваше действията ѝ. С гримаса си припомни как бе принудила Перин да пътува по Пътищата в тъмното сам. Дори не можеше да си спомни какво бе направил, за да я отдели, макар че никога нямаше да му го признае.
Майка ѝ веднъж я бе нарекла глезла и беше права. Майка ѝ също тъй настояваше да се научи да управлява именията — а през цялото това време Файле си беше мечтала да се омъжи за Ловец на Рога и да прекара живота си далече от армии и от досадните господарски задължения.
„Светлината да те благослови, мамо“, помисли си сега. Какво ли щеше да прави сега без това обучение? Без майчините си поучения щеше да е безполезна. Управлението на целия лагер щеше да е паднало на раменете на Аравайн. Колкото и способна да беше тя като лагерен стюард на Перин обаче, нямаше да може да се справи с това съвсем сама.