Трудно бе да се определи часът при това забулено от облаци небе, но по смрачаващия се хоризонт като че ли времето за срещата ѝ с Перин бе дошло. Файле се усмихна. Майка ѝ я беше предупредила какво може да я сполети, казала ѝ бе какво се очаква от нея и тя се бе разтревожила, че ще се чувства като попаднала в капан за цял живот.
Но Дейра не беше споменала колко вълнуващо може да е. С Перин бе различно. Изобщо не беше капан да си пленена от него.
Перин стоеше на върха на хълма и гледаше над равнините към чукарите на Гаренова стена — приличаха на пръсти на задрямал великан.
Разтвори ума си и подири вълците. Имаше няколко в далечината, почти недоловими за сетивата. Вълците стояха далече от големи струпвания на хора.
Лагерът се беше проснал зад него, стражевите огньове мъждееха по границите му. Този хълм бе достатъчно отдалечен, за да са насаме с Файле, но не толкова, че да е усамотен. Не беше сигурен защо Файле го бе помолила да се срещнат по здрач, но бе помирисал възбудата ѝ, тъй че не попита. Жените обичаха тайните си.
Чу я да идва по склона. Стъпваше тихо по влажната трева. Биваше я в тихото стъпване — не колкото Илиас или някой от айилците, но беше по-добра, отколкото можеше да помисли човек за нея. Той надушваше миризмата ѝ, на сапун и лавандула. Използваше този сапун само в дни, които смяташе за особени.
Излезе на билото на хълма, красива и пленителна. Носеше жилетка в теменужен цвят върху по-светла блуза. Откъде бе намерила това облекло? Не я беше виждал облечена толкова изящно.
— Съпруже — промълви тя и пристъпи до него. Той чу смътно другите, в подножието на хълма — навярно Ча Файле. — Изглеждаш угрижен.
— Аз съм виновен, че Джил и другите бяха пленени, Файле — каза той. — Грешките ми продължават да се трупат. Чудо е, че изобщо някой ме следва.
— Перин — тя отпусна ръка на рамото му. — Говорили сме за това. Не бива да казваш такива неща.
— Защо?
— Защото не знам да си бил някога лъжец — отвърна му тя с тих, укорителен тон.
Той я погледна. Стъмваше се, но очите му все още можеха да откроят подробностите. На нея щеше да ѝ е по-трудно да ги вижда.
— Защо продължаваш да се бориш с това? — попита тя. — Ти си добър водач, Перин.
— Не бих се предал заради тях.
Тя се намръщи.
— Какво общо има това с…
— В Две реки — отрони той, извърна лице от нея и се загледа отново на север — бях готов да го направя. Когато Белите плащове плениха семействата на Мат и на Люхан, им се предадох. Този път не бих го направил. Още когато говорих с техния водач и попитах за цената, знаех, че няма да им се предам.
— Ставаш още по-добър водач.
— Как можеш да кажеш това? Ставам коравосърдечен, Файле. Ако знаеше какви неща направих, за да те върна, какви неща бях готов да направя… — поглади с пръсти чука на хълбока си. „Зъбът или нокътят, Млади бико, все едно е.“ Беше захвърлил брадвата, но можеше ли да вини нея за жестокостта си? Та тя беше най-обикновено сечиво. С чука можеше да извърши същите ужасни неща.
— Не е коравосърдечност — каза Файле. — Нито егоизъм. Ти вече си господар и не можеш да позволиш да се разбере, че пленяването на твои поданици ще подрони властта ти. Мислиш ли, че кралица Мургейз щеше да абдикира заради тирани, отвлекли нейни поданици? Никой водач не може да управлява така. Неспособността ти да спреш зли хора не прави зъл теб самия.
— Не искам тази мантия, Файле. Никога не съм я искал.
— Знам.
— Понякога съжалявам, че изобщо напуснах Две реки. Иска ми се Ранд да беше побягнал сам към съдбата си и да остави зад себе си простите хора да живеят живота си.
Долови от нея миризма на яд. И добави припряно:
— Но ако бях останал, изобщо нямаше да срещна теб. Тъй че се радвам, че тръгнах. Казвам само, че ще се радвам, когато всичко това мине и свърши и се върна в някое простичко място.
— Мислиш ли, че Две реки отново ще се върнат някога към онова, което бяха?
Той се поколеба. Беше права — когато заминаха, родният му край вече показваше признаци на промяна. Бежанци отвъд планините прииждаха, селата се разрастваха. И сега, с толкова много мъже, тръгнали с него на бран, с тези представи в главите им, че си имат владетел…
— Бих могъл да намеря някое друго място — каза той упорито. — Има други села. Няма всички да се променят.
— И би ли ме замъкнал в някое от тези села, Перин Айбара? — рече тя.